Чехи – съратници на Васил Левски

В многократните си обиколки по българските земи Васил Левски се е срещал с много българи, които посвещава във великото народоосвободително дело. Но той е във връзка с членовете на единствения по рода си у нас славянски таен революционен комитет в село Алмали (сега Ябълково, Хасковско). В него влизат чешките инженери  Георги (Иржи ) Прошек, Антон Пелц и Антонин Свобода, полякът Станислав Домбровски и българите даскал Димитър Хубенов Рабов и Иван Попкалинов.

Чешкият инженер – строител на железници и шосета в България Иржи Прошек още от 1869 година е голям приятел на апостола на свободата. През есента на 1870 година Прошек, Пелц и Свобода пристигат в село Алмали като строители на линията Одрин – Белово. Бързо се сприятеляват с председателя на местния революционен комитет Даскал Димитър Ралов и с неговия заместник Иван Попкалинов. С тяхна помощ те наемат квартира у поп Калин, а през 1971 година той построява специално жилище за тях от четири стаи, което, като се ползвало с консулска екстериториалност, станало неприкосновено седалище на образувания от българи, чехи и поляци комитет. Славянският произход на членовете дал основание комитетът да бъде наречен Славянски като в някои източници е означен и като Интернационален славянски таен революционен комитет.

В една от местните сгради, построена през 1848 година, Прошек по чешки образец открива училище, запазило дълги години след това наименованието си “Прошеково школо”. В стаичката с двете прозорчета от ляво е живял даскал Ралов, за известно време се е подслонявал Иржи Прошек и е нощувал Васил Левски.

По указания на Левски комитетът е доставял оръжие, оттук е тръгвала и тук се връщала революционната поща за района. Като инженери по железниците Пелц и Свобода са пътували и принасяли важни сведения и други материали до Цариград, Стара Загора, София и Букурещ. Прошек е бил постоянен кореспондент на вестници в европейските стоици и там редовно е отразявал зверствата на османските поробители. В неговото училище децата пеели патриотични песни, изпълнявали народния чешки химн, по мотивите на който впоследствие възниква и българската песен “Где е родът ни” (автор Тодор Икономов). С лични средства Иржи Прошек закупувал учебни помагала и физкултурни съоръжения, на които се тренирали българските деца. За оръжие на учениците, обучавани във военно дело, служили дървени сопи, но работниците по железниците били организирани в чети и се обучавали с истински саби и тренирали фехтовка и сеч от езда на кон. Обучавал ги инженер Антонин Пелц, който бил офицер от австро-унгарската армия.

С енергичното съдействие на Иржи Прошек по гарите и кантоните на железниците от Одрин до Белово се назначавали за служители комитетски хора. Сред тях са имената на Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Георги Икономов, Теофан Райнов и други.

Голяма заслуга за известността на Васил Левски в Чехия още през седемдесетте година имат неговите сподвижници Ангел Кънчев, Иван Драсов, Петър Иванов Берковски, Стефан Ботев и други, които учат в градовете Табор, Писек или Прага. Въпреки че Ангел Кънчев през 1870-1871 година има най-висок успех сред 38 ученика в първи клас на Висшето земеделско училище в Табор, той продължил борбата рамо до рамо с Левски и през март 1872 година, когато попаднал в ръцете на турците, в Русе избрал доброволната смърт. Иван Тодоров Драсов, когото чешкият поет Адолф Хейдук наричал “българският Мацини”, предоставил на своя професор фотография на Левски, а той, в знак на благодарност, му подарил книгата “Апостолът на свободата” от Карел Тума, която Драсов превел и издал в България. След Освобождението през 1887 година Иван Драсов става окръжен управител на град Варна и до края на живота си остава тук.

Чехите – сподвижници на Левски, дават своя ценен принос и по време на Руско-турската освободителна война. През лятото на 1877 година  демонтират 200 метра релси над Одрин и задържат 30 часа подкрепленията на Сюлейман паша за прохода Шипка. Иржи Прошек отива на разположение на руското командване. Като полиглот, той е назначен за преводач в канцеларията на губернатора. Като приближен на П. В. Алабин той му внушава, че трябва веднага да се издигне паметник в София на най-заслужилия българин, на Васил Левски. По проект на чешкия архитекг Ян Колар започва строежът на паметника. Определеният срок от 20 дни, който предшествал идването на княз Дундуков и подписването на Берлинския договор, се оказал нереален. Паметникът бил открит пред 1895 година.

Иржи Прошек участва в изграждането на пристанище Варна през 1906 година. Неговото име се свързва  с бирария Прошек във Варна, където се провеждали театрални представления, музикални концерти, общоградски

Увеселителни забави и събрания. А в Прага от 1928 година академичното  дружество на българските студенти носи името на Васил Левски и с дейността си допринася за укрепване и задълбочаване на чешко-българското приятелство.