За книгата на Христина Стоева “С Тракия в сърцата”

В книгата на Христина Стоева “С Тракия в сърцата” читателят среща имена на хиляди хора (какъв огромен труд!), героични и толкова трагични съдби. Знаем ли колко са неназованите и – извън всяко съмнение – също така героични наши предци?

Ако потърсим две думи, само две думи, с които да назовем съдържанието на тракийската летопис, вероятно ще намерим думите героизъм и страдание. Две думи, но всъщност думи в една, защото те не могат да бъдат себе си една без друга, както са неразделни земята от небето и мъжът от жената.

Героизмът е страдание, осъществено като подвиг. Но можем ли да забравим анонимната, многоликата, безутешната скръб?

Това ни пита Христина Стоева от първата до последната страница. Мъченичество и героизъм на родилите, но не отгледали; на родените, но не пораснали; на поселите, но не жънали.

Нашият народ не може да бъде изтръгнат от своя корен в земята на дедите. Страдалците са знаели тази истина, непрочетена в буквар. Тя е била кръв от кръвта им, спомен от майчиното мляко.

Ние сме потомци! Наш дълг е да се изучим от техния живот, иначе те напразно са живели и умирали, мърцина ще е и нашият живот.

Книгата на Христина Стоева е урок по българство. Какво повече? Да не казваме друго!

Да не казваме нищо, а само да попитаме: Христина Стоева закъснял възрожденец ли е или модел на бъдещи възрожденци?

--------------

На представянето на книгата Йово Неделчев каза само следното:

Имаше едно такова време, дано да е отминало, някои от нас – клонка от родословно тракийско дърво, ревниво пазеха тракийското движение от хора с не тракийско потекло. Това е непочтено.

Преди да дойде обявения час за въстание в Тракия, на борба се вдига Македония. Тогава първите тракийски мъже заявяват: “Няма да оставим сами в борбата нашите братя.” И Тракия се хваща за оръжието.

Всички сме убедени, че тракийското движение е българска, национална кауза. Забравим ли това – ние предаваме България.

Премълчавам примера, в който губейки земя, ние, и това е още по-страшно, губим себе си...

Приятели ми се обадиха, че трябва да представя книгата на Христина Стоева. Съгласих се, въпреки принципното си несъгласие, че някой може да представя някого. Защото има известно големеене в готовността да говориш от височина, която уж ти дава право да виждаш и знаеш всичко. Това най-напред. Другата причина е по-малко важна. Обидно е да внушаваш на читателите своя прочит, като пренебрегваш сладостта, която те ще изпитат от първооткривателството. Но за автора на книгата, за Христина Стоева, с удоволствие ще кажа няколко думи. Тя свише е дарена с неизчерпаема енергия за работа, за интелектуален труд.

В едно далечно четиво, в страни от редовете, стои следната приписка: “Писахме, за да се запомни!” Сиреч да не се забравя. Да не забравяме своето минало, защото то е поука за хубавото и грозното в себе си. Ето тази благородна работа е свършила Христина Стоева със своето пословично трудолюбие. Но трудолюбие, което притежава много важно качество – артистично е !

В големия път на Вселената се срещнали мравката и щурецът. Знаем как започва и как завършва техният разговор. В него трудът на мравката се противопоставя на артистичността на щуреца, на духовното, на красотата.

При Христина тези творчески начала са неразделими. И ако днес пред нас е книгата “С Тракия в сърцата”, за това дял има и нейната отговорност. Ще повторя тези три нейни качества: Труд, Духовност, Отговорност.

Благодарим ти, Христина!