Докато Куба се развива е възможен един друг свят

Пледоарията за нова Куба-политика от Волфганг Герке, външнополитически говорител на ПДС /Партията на демократичния социализъм – ГФР/

Враждебността и агресивността на САЩ са известни. Куба никога не е имала възможност да живее в миролюбиво обкръжение и да концентрира всичките си сили за развитието на страната си. Над острова винаги е лежала черната сянка на съседа. И винаги Куба е била трън в очите на Съединените щати, които претендират за световно господство, но не могат да го наложат пред собствената си врата. Агресия, убийства, блокади, ограничения в пътуванията, търговска война – използвани бяха всички средства. И все пак: въпреки всичко, тя продължава да е налице, живото доказателство, че несправедливостта на по-силния намира границите си там, където един народ решително е тръгнал по свой собствен път. Това е силата на Куба.

Куба не се е оттегляла сама за себе си, напротив винаги е помагала на други в различни отношения и е упражнявала широко политическо влияние. Да си спомним, например, за изпращане на лекари в страните на Латинска Америка, в Карибика, в Африка, нека не пропуснем и оказваната помощ в училищното и професионално образование. Куба обаче винаги е била също страна на засвидетелствана солидарност, искам да отбележа дейността на “CUBASI”, разнообразните инициативи за солидарност с Куба в целия свят. Всички, които са имали възможност да посетят Куба, се научиха да я виждат над паравана на евроцентризма. Фидел Кастро със своите речи, особено пред ООН, винаги е обръщал внимание, че мирът и справедливостта са неделими. Към европейската идея, че мирът трябва да се крепи на правото, той добавя, че без справедливост не може да има никакъв мир. Към идеала на Кант за траен и вечен мир в света той добави идеала за справедливия мир – в един глобализиран свят, в който справедливият мир има дълбоко значение.

Влиянието на Куба върху страните в Латинска Америка е известно и обяснимо от много страни. Значението на Куба за левицата в Европа се подхранва от много и различни фактори и носи ясно диференцирани черти в Изток и Запад.

В Запада за 68-то поколение Куба беше един сигнал и мит, надхвърлил идеологическите граници, поколение, което се разпръсна от много ветрове в различни посоки за доста дълго време. Така днес наблюдаваме обстоятелството, че за мнозина от стари-68-то Куба е спомен и меланхолия само за раздумка в неделен ден, а в делничните дни те провеждат крайно твърда геостратегическа, враждебна на социализма политика. В Куба недогматичната левица можа да се ориентира в новата обстановката както и по-голямата част от традиционните леви движения и партии. Трябва да признаем, че всеки поотделно си взе онова от кубинската политика, което по-специално му е близко, но всички остават солидарни и единични.

На Изток имаше млади хора “запалени привърженици” на Куба, привърженици на социализъм, какъвто биха искали да имат в собствената си страна. Кубинската революция разпали по онова време и по-старите другари, макар че това движение, със спонтанните си анархоподобни черти, им изглеждаше като детска болест и в това отношение оставаше малко чуждо. Да погледнем днес още веднъж картините от посещението на Хоникер в Куба по онова време: нахлупил сламената шапка, шефът на партията е въодушевен от масовия революционен дух, какъвто не може да си представи в ГДР. Разбира се държавната помощ на Варшавския пакт /икономическа и политическа/ за Куба бе жизнено важна и същевременно бе интернационална помощ от геостратегически интерес.

И тъй, след 1989 година в Германия се срещнаха приятели на Куба от крайно различен вид. У някои доминираше становището, че Куба сама няма да оцелее, други с червено-зелената си идеология за човешките права /Шрьодер-Фишер/ нанесоха поражения, трети пък останаха просто солидарни.

Германия при Хелмут Кол остана обвързана с блокадната политика на САЩ – повече отколкото другите страни. Верността към САЩ затвърдяваше враждебността към Куба. С поемане властта в 1998 година червено-зеленото правителство започна да променя политиката към Куба, тя изглеждаше по-умерена, по-подвижна и отчасти конфликтосклонна спрямо североамериканската водеща сила. Целта обаче оставаше: социализмът в Куба трябва да изчезне.

Федералното правителство започна да води по-интензивно сътрудничество с Куба.

Федералният парламент установи официални контакти с кубинското национално събрание. Във всичко това ПДС /партията на демократичния социализъм/ има голям дял. Куба стана желана туристическа страна за германските туристи, а германските предприемачи не искаха повече да се подчиняват на САЩ-санкциите.

В разговор с мен, те ми казваха: преди американските предприемачи да пристигнат в Куба ние вече трябва да сме там. Това развитие не беше неизгодно за Куба. И въпреки всичко: идеологическата диверсия проличаваше – повече туристи с долари, евро, франкове трябваше да подкопаят морала и “експортират” “западния” начин на живот. Цената на помощите за развитие и културния обмен бе да разгърне една дисидентска сцена, от която да прозвучи бойният вик за човешките права в Куба и чрез него да се стигне до събаряне на кубинското общество.

В сравнение обаче с това, което бе така успешно срещу “реалсоциалистическите” страни в Европа, се оказа тъпо оръжие спрямо Куба. И така съществуват паралелно опитите за репресии и корупция: блокадата на САЩ и надеждата социализмът в Куба да бъде изкупен – две въобще неприемливи и недопустими перспективи за една кубинско-латиноамериканска политика.

Ето защо аз поех инициативата за една нова политика за Куба. Тя изхожда от това, че правилно да се практикува между цивилизованите държави това, което трябва да е разбиращо се от само себе си, но фактически не е.

• Куба трябва да има възможност да върви по собствен път като държава, без постоянните военни заплахи на САЩ. Блокадата на САЩ и санкциите на Европейския съюз трябва да отпаднат.

• Куба има право на честни, почтени търговски отношения, също и на помощ за развитие, помощ заради стара европейска колониална отговорност.

• Културата и изкуството служат за опознаване и обмяна, а не за подкопаване на обществата. Обмяната на мнения обуславя културното многообразие, а не експорта на унифицирана американска индустрия.

За една такава политика с Куба, актьори от държавно равнище засега аз не виждам. Тук изборът е ограничен между Буш младши и Шрьодер. Съществени различия нямат. Ако има – те са малки. А именно, че войната е по-близко средство в политиката за администрацията на Буш, отколкото за европейците. Те повече обичат да купуват. В цивилното общество трябва да израсне нова политика към Куба, в Европа и в Латинска Америка трябва да се намерят приятели на Куба, които да се намесят в държавната политика с друго начинание, както в Германия така и в Европа. Докато Куба може да се развива е възможен един друг свят.

Куба си, брой 2/2005 г. стр.2, Волфганг Герке отпечатано в Ротфукс
(Превод: д-р Рачо Рачев)

-----------------

Стратегически план Куба-Венецуела

Отношенията между Куба и Венецуела се развиват бурно. На 14 декември 2004 година в Хавана президентите Фидел Кастро и Хуго Чавес подписаха спогодба за интеграционния проект АЛБА /Боливианска алтернатива за Америка/, която кубинските коментатори отбелязаха като “стратегически план”, целенасочен към дългосрочно сътрудничество в основно важни области. Така например Куба ще получава от Венецуела суров петрол срещу стабилна цена 27 долара на барел /на световния пазар достигна временно до 44 долара/. В случай на драстично спадане на международните цени на петрола Венецуела ще ги гарантира с минимални компенсации.

Откакто спря съветската помощ рафинериите в Сенфуегос спряха. Сега те ще бъдат възстановени с помощта на венецуелската петролна компания PDVSA и ще доставят необходимите продукти за енергийния сектор. По всичко това сега се провеждат разговори. Преговаря се също за 600 000 тона въглища, необходими за фероникеловия комбинат, който възниква благодарение на кооперирането с Китай. В Мриел ще бъде построена мощна електроцентрала с въглищно гориво на базата на венецуелски и канадски инвестиции.

Освен това двете държави са се договорили при взаимностоковия обмен да се откачат от мита. Това пък от своя страна ще облекчи значително цените на вътрешния пазар.

В “стратегическия план” се казва още, че венецуелските държавни предприятия, които желаят да строят заводи и инсталации в Куба – при чуждестранни инвестиции дори само с 49 % капиталово съучастие /като изключение от правилото/ да се разрешава на инвеститорите да имат 100 % права и като съсобственици. И в заключение – Куба се задължава към това да обучава хиляди венецуелски студенти и им осигурява стипендии на Острова.

Излизащият седмичник в Хавана “Прогресо” отбелязва, че от времето на сътрудничеството със СИВ Куба не е имала повече в такива размери спогодба, в която тя да е партньор.

Ползвано от “Solidaire”, Брюксел, отпечатано в Ротфукс
(Превод: д-р Рачо Рачев)

-----------------

Куба подготвя 1600 латиноамерикански лекари

Преди пет години кубинското правителство създаде единствено по рода си учебно заведение – Латиноамериканска висша школа за медици /ELAM/, която неотдавна връчи дипломите на първите абсолвенти от 21 страни. 72 % от младите лекари произхождат от семейства със скромни възможности – от прастаро индианско народонаселение на техните страни или другите са цветни. Афроамериканският гражданин на САЩ Cedric Edwords от New Orleans, също бе допуснат от кубинската приемна комисия. Пребиваването, следването и учебните помагала за стипендиантите са безплатни.

“Granma Internacional” интервюира няколко завръщащи се в родните си страни: Хектор Демингуес от Венецуела съобщава, че решението за неговото следване тогава е било взето, защото той се задължил като стане правоспособен лекар да бъде назначен в един беден селски район, където дотогава не е имало никакво медицинско обслужване. Рубенс Рояс от Доминиканската република припомня, че социалният му произход и черният цвят на кожата не са му дали възможност да следва в Родината си. Компер Пиер от Хаити обърна внимание на острите санитарни проблеми в страната си. Мария Джулия Кордова описва съдбата на изчезналия си баща през време на военната диктатура, който бил отвлечен, когато бил още студент по медицина. “Гранма интернасионал” цитира Фидел Кастро: “Обучението на един лекар в САЩ струва най-малко 300 000 долара. Куба подготвя сега повече от 12 000 лекари за Третия свят. С това допринася за благоденствието на тези страни, което стойностно се изчислява над 3 милиарда долара. През януари 1959 /часът на победата на Революцията – бел.на редакцията/ нашата страна имаше около 3000 лекари. Към тях се прибавяха шепа медицински професори. Така ние започнахме да изграждаме това, което имаме днес – 83 982 медицински дипломи са придобити оттогава досега и от тях 3 612 от други страни. Един хуманен капитал, който тежи много повече от финансовия капитал.

Ползвано от “Solidaire”, Брюксел, отпечатано в Ротфукс
(Превод: д-р Рачо Рачев)

-----------------

Числата говорят повече от думите

През учебната 2004-2005 в Куба учиха в областта на медицинските професии общо 78 759 души, от тях медици 28 701, зъболекари 2 758, болногледачи и технолози в здравеопазването 28 400.

Над 12 000 студенти по медицина от 83 страни завършват понастоящем следването си в Куба. От тях от Южна Америка 5 500, 3 244 от Средна Америка, 489 от Мексико и Канада, 65 от САЩ, 2 от Пуерто Рико, 11 039 от Карибските острови, 819 от Субсахара-Африка, 61 от Азия , 2 от Европа.

Последните 15 години означаваха за Куба силно нарастващи усилия в областта на образованието и подготовката на кубински лекари и солидарност в тази област с други страни. Това, което Куба постигна в тази област, преди 40 години не можехме дори и да сънуваме. За мен – едно доказателство за хуманност на практика за кубинския народ, преди всичко за хората от най-бедните райони на света.

Познанието, че е възможен един по-добър свят, е вкоренено у кубинския народ. Затова и защото солидарността за Куба не е еднопосочна улица, а е изживяван принцип, е осъществяването на този сън и превръщането му в действителност на Острова.

Усто Крус
(Превод: д-р Рачо Рачев)

-----------------

Потенциали за един човечен свят
Опитът и практиката на берлинския лекар д-р Димитриос Споридис от Куба

Кубинската медицинска школа е силно повлияна от медицинските школи на САЩ и Съветския съюз, от много ръководни мисли на Салвадор Алиенде и от отличния собствен, национален опит. Моето следване по медицина /1997-2003/, което завърших в Хавана бе изградено много дидактично и педагогично. Практически почти нямаше семестър, в който стотиците студенти да седят все в лекционната зала.

Обучението винаги се провеждаше на отделни групи, включващи от 7 до 10 студенти, а за тях според специалната област отговаряше по един доцент. Например, когато идваше ред за основно обучение на един органи или органна система, бе запланувано така, че по всички специални области основната тема се разглеждаше симулантно /в едно и също време по групи/.

При клиничните дисциплини /вътрешни болести, хирургия, уши-нос, гърло, акушерство и др./ обучението се провеждаше ротационно, например половин ден в стационара /болнично отделение/ или в амбулаторията и след обед най-често лекции и заверка с подпис за посещенията. При основното обучение заверките с подпис бяха ежедневни, а в по-горните семестри, при клиничното обучение – няколко пъти седмично, така че пред главния изпит по съответната дисциплина се явявахме вече подготвени. Така, с това постоянно съчетаване на практиката с теорията, ежедневното ни учене се превърна в нещо нормално.

Например, когато имаше клинични визитации, те се превръщаха всеки път на обучение при болничното легло.

Практическата ни годност – от вземане на кръв до израждане – в нашето следване бе предпоставка дали може да се явим въобще на изпит. Разбира се, при практическите упражнения на студентите винаги имаше доценти.

Заключителните изпити по всички дисциплини се състояха в практическа и писмена част. Те се провеждаха от непознати и неутрални в чужди стационари и амбулатории. По този начин може да се разбере обективно научното ниво на студентите, но и качеството на обучаващите доценти.

Сега в Куба се извършва една образователна революция. Например от 2004 г. стотиците модернизирани поликлиники са в полза не само за пациентите, а и за студентите по медицина. Междувременно в почти всяка една поликлиника има мини факултет по медицина, в който студентите от началните курсове с видео-конференции слушат лекции и получават обучение по една точковидна система за бедност. По този вид и начин от 2006 година ще бъдат обучавани и много хиляди чуждестранни студенти. Освен вече съществуващият в Хавана латиноамерикански факултет по медицина, с кубинска помощ ще бъде открит и един във Венецуела. На бъдещето се гледа с голям оптимизъм.

При моето последно посещение през есента на 2005 г. в Хавана не можах да се срещна с голяма част от моите бивши колежки и колеги от студентското време. Сега те са се разпръснали по цялото земно кълбо с интернационалистическа мисия, например във Венецуела, Белице, Хаити, Пакистан, Гватемала или Южна Африка. Навсякъде, където в Третия свят има нужда от медици, ще срещнеш кубински лекари. Един от тях имах възможност да посетя във Венецуела. Той работи в едно селище, където никога преди това не е имало лекар.

Дори самите САЩ можеха да имат привилегията за медицинска помощ от кубински лекари, но хуманните принципи за САЩ-правителството не играят съществена роля.

Във Венецуела напротив, една страна с политическа воля, повелята за осигуряване от медицинско обслужване положително се осъществява най-ефективно от помощта на 16-тях хиляди кубински лекари и тя в никакъв случай няма символичен характер.

Там скоро за първи път, както вече в Куба, в историята си ще се числи като страна, където могат да се лекуват болестите.

Обаче кубинските лекари не могат и не ще работят вечно в тези региони, те трябва да бъдат сменени от местните, които сега учат в Куба и скоро дори и във Венецуела.

Докато кубинските лекари изпълняват интернационалната си мисия, в същото време те могат и да се квалифицират, например да положат изпит за академична степен и т.н. Такава възможност дават широко разпространените мултимедийни ресурси, които в днешно време стоят на разположение на модерните интернационалисти.

Твърдата стока трябва да се използва не за да държи духовното развитие на хората в определени граници, а за да влага потенциали, в смисъл на човечност, като биват предлагани всички възможности за развитие, които можем да си представим.

Този пример да се изискват потенциалите на всички, е един опит от живота, който можах да преживея само в Куба.

Д-р Димитриос Споридис, следвал медицина в Хавана, а сега работи като кардиолог в Берлин. От 1994 е член и сътрудник на “Куба си” “Куба си”, брой 1, 2006, стр.4
(Превод: д-р Рачо Рачев)

-----------------

Книги, хора и солидарност

Напливът от посетители на този последен ден на 14-та международна изложба на книги в Хавана счупи всички досегашни рекорди. Първите издатели отпътуваха още вечерта. 6000 книги все още не са сортирани като дарение за университета, националната библиотека и Casa Humboldt /издателството ХУМБОЛД/. В 17 часа ще започне заключителното представяне.

Към 16 часа трябва да заключим входната врата на нашия павилион. Набързо правим снимка с всички, които през тези десет дни са ни помагали. Трескаво започва отмонтирването на щандовете. В момента никой не мисли за заключителния акт на изложбата, само авторът Хорст Шефер и аз искаме да надникнем какво става там. Премирането на издателствата и щандовете е вече в пълен ход. Нетърпеливо и неспокойно сядам на стола, защото зная, че на нашия щанд сега всеки бе необходим за отмонтирването и прибирането.

В този момент обявяват най-добрия щанд на изложбата: “ALEMANIO”. Трепвам от обзелото ме радостно чувство и се втурвам към президиума. От вълнение забравям да спазя протоколните процедури и не стисках ръка на някои от награждаващите и не забелязвам като ми подават дипломната награда и букета цветя. Надявах се никой да не ми се е разсърдил. Хорст Шефер и той, изненадан от ситуацията, забравя да запечата с фотоснимка този момент. Бяхме като гръмнати, изведнъж станахме център на внимание. Вече не можем да мислим за преждевременно напускане на тържеството.

На щанда ни посрещнаха с едно “успешно се откачихте от работа, нали?”, но ние им показахме връчената ни награда от компанерос /другарите/ и това предизвика голям възторг. За съжаление не всички можаха да преживеят този тържествен момент. Единадесетте кубински студентки, които така заангажирано ни помагаха в последните десет дни бяха вече отпътували. С тях и Оливио Мартинес, един от най-известните график-дизайнери на Куба. Като един от авторите на книгата “Триконтиненталният пакт за солидарност” той обслужваше щанда на издателството “Швейцарска комедия”. Дискусиите за кубинската история, политика и изкуство, неговата интелигентност и скромност и неговият приветлив характер бяха причина да възникне бързо едно сърдечно приятелство.

Всички те ще научат за награждаването едва от вечерните предавания на телевизията. Тържественото награждаване ще наваксаме през февруари 2006-та.

Голямо впечатление направи организираното тържество от фондацията “Роза Люксембург” с кубинките, следвали и работили в Германската демократична република.

Куба си, брой 2/2005 г. стр.4.
(Превод: д-р Рачо Рачев)