Банкерът-дипломат Атанас Буров (7)

Разговор между Михаил Памукчиев и Атанас Буров през 1947 г., без съкращения и редактиране.

За сладката болка на властта, за Мара Белева и за рицаря генерал Рачо Петров

(Продължение от Банкерът-дипломат Атанас Буров (6))

Влиза генерал Георги Вазов. Той бе една канара, един як българин, не страдаше от нищо.

Иван Вазов го моли: “Георге, нека те прислуша и прегледа този човек”.

Генералът маха с ръка.

– Маани го този лъжец и хитрец. Гол е. Гладен е. Иска да му дадеш един свой балтон и едни обувки и затова ви залъгва... Дай му там, каквото има, да се маха, че имам да ви говоря нещо.

А бай Нейчо му казва:

– Господин генерал, вие имате аритмия, вие имате лош стомах... Ври ви кисело... Вие сте разположен към язва, към преждевременно остаряване от стомах. На вас стомахът ви е зле...

Генерал Вазов, който наистина страдаше от колики и от гастрит, но го криеше, се сепва. Замисля се. И го пита:

– Как позна?

Оня му казва:

– Понеже не вярвате и ме смятате за просяк, няма да ви кажа, но вие трябва да ходите на почивка, на спокойни бани, като в Кюстендил, като в Хисаря, защото язвата ви ще се спука...

Генерал Вазов вади пет наполеона, дава му ги и казва:

– Това е истина.

Взема си отпуска, отива на бани цял месец,тридесет дни, пие само минерална вода и яде телата на бели, едри охлюви. Плаща на селяните, на децата от Кюстендил да му ловят охлюви – било е през май, пролетта – и оздравява. Охлювите го излекуваха и стана още по хубав и по здрав. Бай Нейко е народен гений на народната медицина. Тоя човек бил извикан в двореца през 1899 г. при умиращата княгиня Мария Луиза. Отива там, прислушва я и казва на Фердинанд.

– Тя си отива. До две седмици ще свърши.

– Има ли лек? – пита го Фердинанд.

– Имало е до преди година време, сега няма.

– Какъв лек?

– Охтиката – казва бай Нейко – се цери само с две неща – чесън и овче кисело мляко. За вечеря – чесън и лъжица чиста, безсолна свинска мас. Който взема това лекарство, съсипва болестта и оздравява.

– Как така се яде свинска мас?

– За цяр всичко се яде. Чесънът изгаря езика и не се усеща никаква миризма на мас. Освен това, хубавата, прясната свинска мас е като кравето масло. То няма дъх. Тя се плъзга по гърлото и храни кръвта.

Чула това Мара Белчева – тогава тя бе първата хубавица на България и придворна дама, подава му два наполеона и казва:

– Майка ми е болна. Бихте ли я прегледали?

– Добре – казва той, но аз не вземам пари, преди да си кажа думата.

Тя го завежда при майка си и той казва:

– Има слабо сърце. Може да живее сто години, но да има кой да я води на разходка, да й говори, да я забавлява, да и шета. Иначе е здрава, но сърцето й не е добре.

Тогава Мара Белчева наема на майка си едно много-много хубаво слугинче от Вакарел. Най-хубавото момиченце на слугинския пазар. Избира него, завежда го в къщи и казва:

– Иваничке ти ще шеташ само на мама. На никого другиго. Ще й четеш вестник, ще й разказваш за село, за това, което виждаш и чуваш из София, ще я водиш на разходка на “Леге”, на “Търговска”, на “Дондуков”, ще живеете заедно, ще й бъдеш като внучка и щерка. Аз не мога да бъда всеки ден при нея, но ти ще бъдеш само с нея. И за това аз ще ти плащам двойна заплата. Ако за едно слугинче се плаща на месец десет златни лева, аз ще ти давам на месец по един златен наполеон и ще имаш всичко – храна, квартира, дрехи, пари за покупки. Обаче искам майка ми да бъде щастлива с тебе и да не скучае...

И тази жена, тази дъщеря Мара Белчева, наема учителка по флейта да научи Иваничка да свири на флейта. Купува й една физхармоника и наема друга учителка да учи момичето да свири на нея. И да пее... Иваничка се оказва една идеална певица и музикантка. При това тя бе най-най-хубавото момиче на света. Като го вижда, Фердинанд пада на стола си. Той отива на гости в дома на Мара Белчева и залита, припада... Вижда, че сред народа, долу, в низините расте нещо ново, нещо непознато. Самата Мара Белчева и била смаяна от красотата на Иваничка, когато тя отраства и става мома за женене. И се започва вече: най-напред вестовоите, после стражарите и подофицерите – да задирят Иваничка, да я искат за жена. Тя обаче не ще да се жени – иска да печели пари. Защото баща й превел къща и имал голяма нужда от пари. Били седем деца все дребни. Само тя била слугиня в София... Една нощ това момиче го открадват от двора. Беряло лук и салата за вечеря и нахълтват търговци на бели робини в двора, грабват момичето и изчезват в сумрака.

София по онова време – 1897-1899 г. – бе тъмна, нямаше като сега електричество. То се появи чак след 1900 г.

Мара Белчева узнава, че момичето е изчезнало, и казва на княз Фердинанд.

– Ваше величество, изчезна слугинчето ми, Иваничка. Вие го познавате. То ми е като дъщеря. Моля ви, наредете да го намерят.

На Фердинанд по това време главата му пращи.

В селата бунтове.

Правителството на Тодор Иванчов Радославов хилаво, кекаво, негодно.

Стопанска криза (одеве ме питахте г-н Памукчиев, за стопанските кризи. Е, тогава бяха те – в 1897-1899 година...).

Мафията, търговията с бели робини, цъфтеше. В дъното й стоеше барон Гендович, чиято къща сега се намира срещу общината в София, на ул. “Васил Левски” (дн. ул. “Дякон Игнатий”), срещу Народния театър. Но тогава, в 1899 г., театър нямаше. Сгради наоколо – малко. Отсреща беше Военното министерство, Градското казино, Градската градина. И там, в къщата на Гендович, заседава висшият съвет на мафията, на търговците на бели робини. Мара Белчева – самата тя ми го е разказвала това, - пада на колене пред Фердинанд и го моли да намери момичето. Той дига рамене. “Не мога. Не ми е това грижата сега.” И той е бил прав – държавата виси на раменете му. С една слугиня ли да се занимава. Мара отива при военния министър генерал Стефан Паприков. Стар вълк. Стар палач – беше военен министър от 18 януари 1899 г. в кабинета на Димитър Греков.

Казва му:

– Господин Паприков, моля ви. Имате власт. Имате армия, имате разузнаване. Намерете това момиче, ще ви се отплатя богато.

Той й казва: “Ще видя, ще проуча”, но не прави нищо.

Българинът, когато е на власт, г-н Памукчиев, не прави нищо без нищо.

Все иска да му се плати предварително. И депутът, влязъл в парламента, първо мисли за привилегиите си, за правата си, след това за задълженията си. И взема в аванс пари от банки, от дружества, да свърши някаква работа, а работа никаква не върши. Така той се злепоставя за винаги и никой не го уважава. Така бе и с Паприков – него никой не го уважаваше и той не вършеше нищо. Залъгва Мара, обещава да намери момичето, но не го намира. Завързва се така наречената тогава “слугинска афера”. Мара Белчева стана причина да се разкрие тази страшна “слугинска афера”, която погреба правителството на Димитър Греков. Аз е помня – тя бе тиха, затворена във висшите кръгове афера, която бе разкрита благодарение на генерал Рачо Петров.

– Каква бе точно тази афера?

– Ето каква. Покрай издирването на Иваничка се откриха хиляди други отвлечени деца. Хиляди други отвлечени красиви момичета.

– Кой ги разкри?

– Генерал Рачо Петров.

– Как се е развила тази афера, знаете ли, г-н Буров?

– Да. Знам. Аз бях тогава младеж на твоите години, на 24-25 години, г-н Памукчиев, в най-хубавата си памет и възраст.

Генерал Паприков, както всеки българин, за да не се мине, да не извърши нещо напразно, без полза, предлага на Мара Белчева да му бутне, да му легне, да получи своето и тогава да прави нещо.

Най-мръсната и най-долната черта на един големец, на един властник, г-н Памукчиев, е тази – да няма рицарско достойнство.

Патриков го нямаше.

Той бе търгаш по дух и хитрец по съдържание.

Мара Белчева му затръшва вратата и той отказва да прави каквото и да е. Тя отива при началник щаба на войската, след това при коменданта на София. Но в това време станаха и други страшни афери, като убийството на певицата от кабарето АНА СИМОН (вярвам, че сте чували, г-н Памукчиев, за аферата “АНА СИМОН”...) И властта, и полицията бяха в стопанска криза. И народът, и армията бяха в криза. Защото поради лоша реколта в 1897-1899 г., поради наводненията и сушата, глад налегна народа. Глад налегна добитъка. Глад налегна и армията. За първи път в българската военна история български войник получаваше не по 1 кило хляб, а по 800 грама. Просто се посягаше на залъка на войника. Появи се гладна, бездомна, подземна армия. Появи се един зловещ подземен свят... Правителството на д-р Константин Стоилов не се справи с него и подаде оставка през 1899 г. След него на 18 януари 1899 г. дойде на власт правителството на Димитър Греков, в което новият военен министър бе генерал Стефан Паприков, хитрецът, тарикатът, ..бачат от квартален мащаб, с пишка 13 сантиметра – известна като фаталната пишка...

А Рачо Петров влачеше едно кросно, едно черясло, не ти е работа. Само като го видеха жените и си падаха по него. Друг като Рачо бе генерал Агура, за когото, казах ти вече, г-н Памукчиев, имаше песен в казармите:

“Ах да имам, ах да имам,
мило либе,
на хаджи Калчо парите,
на Рачо Петров – жените, а на
генерал Агура ...ура”...

-----------------

Следва... Банкерът-дипломат Атанас Буров (8) ---->>>>

-----------------