Дъга

Дата: 
събота, 16 April, 2022
Категория: 

Дъга

Написах проза, така душата си шия.
На пода оставих роза – изсъхнала,
че самотно е в душата ми, да скрия.

На пода хиляди мечти разбити
остави, за да ми напомнят за сълзите прикрити,
но устните и кожата – помнят.

“Да обичаш май си забравила?” –
каза ми той с треперещ глас.
Нима душата си бих прежалила
да обичам истински само аз?

И остави ме из непрогледната мъгла
да бродя сама, но знам, че мога
да се справя и с това, защото дори
и бурята носи след себе си дъга.

 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите