Родината е близка и скъпа като майката, отъждествяваме я с родното място, родната природа, с миналото, настоящето и бъдещето на народа, който я населява.
Родината предизвиква асоциации за забележителни исторически и културни събития, за легендарни герои.
Всеки човек има не само дом и семейство, но и Отечество, за което трябва да милее и да работи с всички сили за неговия просперитет. Към такива мисли ни насочва стихосбирката на Ценка Илиева “Светиня”.
Родината е централен образ в лирическите текстове. От стиховете лъха искрена обич и преклонение пред тази “Свидна България”, пред нейната природна красота, струи гордост за славното й минало. Чувствата извират дълбоко от сърцето на поетесата. Те звучат нежно и затрогващо. В тях липсват декларативност и гръмогласна патетика.
В нашето трудно съвремие ни е особено необходима патриотична поезия, за да осъзнаем истинските ценности в живота и ролята на Родината за осмисляне на нашето битие. В трудни моменти, когато сме далеч от нея, тя ще ни влее морални сили и “тогава за миг ще отлитне и мъка, и горест навярно”.
Родината е светиня, която заема трайно място в сърцето на всеки българин. Лирическата героиня е съпричастна с нейната съдба, страда заедно с нея заради несгодите, които трябва да понесе.
Не е трудно да се открият посланията на поетесата. Всеки истински родолюбец трябва да съхрани у себе си българския дух, да опази родовия си корен, защото “без памет чезнат род и нрави и бедна става ни душата”.
Всеки според възможностите си може да допринесе за напредъка на Родината. В духа на Паисий звучи призивът: “Ти, българино, дай своя дял, за да не угасне искрата”.
Съвременно и актуално значение има посланието на поетесата за запазване на околната среда. Като гражданка и патриотка тя издига глас: “Спрете яростта си дива! Нека да спасим земята, за да бъдем с нея живи!”.
Книгата те кара да препрочиташ стиховете и всеки път да преоткриваш България. Тя ни вдъхва сили и кураж, ще ни насочва към духовните ценности. Стихосбирката на Ценка Илиева поражда чувство на национална гордост и високо самочувствие, че сме следовници на една красива, но изстрадала земя, на един горд и непреклонен народ.