Дневникът

Дневникът

На един от последните гимназиални класове изчезна дневника от учителската стая. Търсиха го цяла седмица – безрезултатно. В издирването му се включиха и криминалисти, но и те удариха на камък. Най-развълнувани бяха кавалерите на отлични оценки, защото нямаха да имат доказателства за получените си шестици.

Свика се разширен педагогически съвет. Участие в заседанието взе и училищното настоятелство. Изразиха се различни мнения по инцидента с дневника. Прокрадна се предположението, че носителят на най-много двойки е извършил деянието, за да заличи слабите си оценки. Други допускаха, че неизвестен бунтар се е съпротивил срещу хатърките, които някои учители поставяли на ученици, чиито родители били измежду силните на деня. Не се изключваше и версията това да е младежка неосъзната лудория. Единственото, което се реши на свикания съвет, бе да се направи дубликат на дневника, да продължи издирването му и се засили контрола в учителската стая.

Недостатъчно внимание се обърна на обстоятелството, че на мястото на изчезналия дневник бе намерен друг, съвсем нов, само че без печат на училището и подпис на директора. Между страниците му бе открит лист с кратък машинописен текст. Този текст попадна единствено в ръцете на историчката Неделчева.

Учебната година скоро приключи. Задаваха се абитуриентските балове, матурите и кандидатстванията в различните вузове. Историята с дневника отшумя. То и без друго ако се откриеше, можеше да послужи само за архив. Дванадесетокласниците щяха да бъдат оценявани на други места.

Новата учебна година по нищо не приличаше на предходната. Директорът Първев бе въвел нов ред. Изискваше съвременно отношение на преподавателите към учебния материал, осуетяваше всеки опит за претупването му. Осъждаше формалното отношение на ангажираните в извънкласните дейности. Привикваше родителите на разхайтени ученици, отнасяше се безкомпромисно към уронващите престижа на училището.

Въпреки всичко, Първев не се превърна в началник от казармен тип, защото не се разпореждаше като такъв, а изискванията му се подчиняваха за постигане на резултати. Оглавяващият училището имаше железен принцип – никога не отвръщаше на похотливите погледи на неомъжените си колежки-кокетки. Това предизвикваше одобрението на целомъдрените учителки, докато младите дами приемаха отказа му за близост, като човек застанал на отсрещния бряг. Колко грешаха!

Първев с фигура на атлет и богата речева култура извън училището покоряваше и най-претенциозните търсачки на интимност. Той не избираше – него го избираха, и жадуващите за ласки и копнеещите да открият в гласа му онова, което кара да трептят пеперуди в гърдите им.

Тридесет и пет годишния филолог създаде отлични условия за ученическо самоуправление. Привлече сериозни парични средства от промишлени предприятия за обзавеждане на кабинети и закупуване на спортни съоръжения. За една година извърши повече, отколкото за пет предишни. На окръжни състезания и национални ученически олимпиади, възпитаниците на гимназията получаваха грамоти и купи. Наложи се разширяване на витринката за отличията. Изгради се най-добрия хандбален отбор в града. Възроди се ученическата духова музика, създаден бе мажоретен състав, ентусиазирана театрална трупа вдигна завеси за класическа комедия.

В цялата половинвековна история на гимназията такова раздвижване не бе се случвало.

Директорът Първев получаваше подкрепа и одобрение за действията си, но не от целия педагогически колектив. Злонамереността на мнозина го замеряше с обидни думи, клевети вгорчаваха ежедневието му, приписваха му качества на сатрап, уличаваха го в присвояването на пари от сметката на училищното настоятелство. Не го подминаваха нападки за търгуване на газьол от котелното. Обвинен бе дори и за изчезването на дневника на “А” клас с цел да прикрие незадоволителните оценки на негов племенник от същата паралелка. Посегнаха и на най-святото с което се гордееше – родовите му корени. Неговият дядо, на когото бедните целували ръка като на светец, заради благодеянията му бил сведен до безочлив експлоататор, без да се знае, че в обущарската си работилничка е работил сам.

В градчето имаше още една професионална гимназия и две основни училища. Несъстоятелните твърдения за прегрешенията на Първев се превръщаха в истини. Всички учителски кадри гледаха вече с друго око на колегата си. Десетките анонимни доноси послужиха на началниците от просветата да изготвят заповед за освобождаването му от длъжност. Заповедта беше с гриф за непригодност. Началниците не посмяха да посочат конкретни нарушения в управлението на учебното заведение. За доказване на злоупотребите му трябваше да се намеси съда. Призоваха и свидетели по образуваното дело. В съдебната зала се събраха повече от петдесет души. Сред присъстващите беше и пенсионираната учителка Надежда Неделчева. Това беше периода, когато придошлата демокрация изпрати обръщението “другарки и другари” в досието на Миналото и тържествено бе въведено “дами и господа”. С това обръщение започна изказването си историчката Неделчева, на която бе дадена думата в качеството си на свидетел:

– Отдавна, преди повече от десет години се наложи да посетя гимназията в неучебен ден. В учителската стая ме очакваше целодневна работа. В един от ъглите ѝ имаше кът за преобличане с параван и аз се възползвах да се преоблека. По навик дръпнах завеската. В този момент видях да пробягва фигура, която доближи мястото, където оставяхме дневниците на класовете. Взе един и остави друг. Пъхна го в платнена торба и изчезна набързо. Смелостта му ме шокира. Потърках очите си. Не можах да повярвам, че това беше Богдан Сталев. Това е името на човека с тогата, който стои пред нас в този момент.

Залата гръмна. Вълни от възгласи прииждаха от задните редове на залата и тя се превърна във врящ котел. Скандални дюдюкания, обиди, закани и проклятия засипваха председателстващия заседанието и съдебния състав.

Внезапното гневно избухване поутихна и постепенно се превърна в шушукане. Изведнъж всички разбраха къде се намират.

Неделчева разтвори прегънат лист, помаха го пред себе си като ветрило и продължи:

– Преди да се заема с контролните, отърсваща се от напрежението на което бях подложена, полюбопитствах и посегнах към оставения нов дневник. От него изпадна ето този лист. Ще ви прочета съдържанието му. И така: “Ако съдбата не прави това, което трябва и каквото искаш, понякога трябва да ѝ помогнеш.” Това са думи на Цезар, който ми даде куража да се реша на смела и обмислена постъпка – да залича лъжата в дневника, който е превърнат в бакалски тефтер. Оставям нов – за Истината. АБС.

Пенсионираната историчка прегъна листа, сложи го в джобчето на жилетката си и се обяви за защитничка на някогашния си ученик:

– Богдан беше знаменосец в гимназията. Няма да повярвам, че ще се намери колега или негов съученик, който да оспори качествата му на лидер. Знаме се носи от човек с морал. Може да сметнете думите ми за неприемливи, но когато узнах за изчезването на дневника, не приех деянието за престъпно. Съчувствах на знаещите, възпитани ученици, подценявани от колегите ми. Не посмях да споделя с директора ни нелепиците по негов адрес, защото щяха да ме причислят към подлизурковците и наколенничките. Ако не бях зависима толкова от възрастта си, ако не се страхувах да не загубя работата и заплатицата си, аз също бих подсякла краката на лъжата. Зад многото шестици в дневника стоеше морален дефицит. В моето училище, да, в моето училище флакончета “Нина Ричи”, осигурени екзотични почивки, предоставени възможности за нощни забавления, оформиха промяната в него. Образуваха се пробойни, които потопиха най-добрите ни традиции. Колко години ще трябва да минат, за да се върне загубеното?

Надежда Неделчева разтълкува и абревиатурата АБС. Според нея това не е заблуждаващо математическо понятие, а е авторството на Богдан Сталев, лишено от всякаква анонимност.

От подиума на Темида, съдията се усмихваше дискретно.

Дойде време за изясняване на фактите. Учителят по физкултура в гимназията Шарков в съучастие с параджията са изнесли петрол от котелното на стойност, която още се изяснява. Председателят на училищното настоятелство е организирал два банкета, като е отклонил средства предназначени за закупуване на спортни уреди. Между поканените не е бил директора Първев. Донорката на най-много шестици, математичката Стилиянова си заработила двуседмичен круиз в офиса на преуспял бизнесмен, родител на скандално неуравновесен ученик.

След съдебното заседание се образуваха няколко групички. Едни от тях поздравяваха Първев, други го отбягваха, но нито у едните, нито у другите оставяха съмнения, че е носил справедливо множеството наклеветявания. На всички бе ясно, че Просветата ще трябва да приеме своя срам и върне истината на мястото ѝ .

Някогашната учителка по история изчака десетина минути във фоайето на съдебната палата Богдан Сталев. Кой бе по-развълнуван не можеше да се разбере, но в прегръдката си и двамата се насълзиха.