Драконът и гейшата

Посвещавам на Петя Станева и Денчо Михов
от издателство “Либра Скорп” за подкрепата 
през всичките тези години.

Имало едно време в магичната Япония, след падането на шогуната Токугава[1], в началото на периода Мейджи[2], една красива гейша.

Обучението й, както при много други гейши, започна в най-ранните й години, когато едва на осемгодишна възраст я продадоха. Тя трябваше да се научи да танцува, да изучава поезия, да разказва увлекателно истории, и тя се опита да приеме съдбата си. Научена да забавлява мъжете, тя не оспорваше как се развива животът й. До момента, в който един ден не се почувства много тъжна.

Побягна без никаква посока, а мъжът, на когото беше обещана, я подгони, но нещеш ли, в небето от нищото се появи един дракон и я подслони под крилото си, за да я спаси.

Беше пролет. Красивата японска вишна, наричана още сакура, беше цъфнала навсякъде и с дракона се носеха над розовите й облаци. Той се спря на огромната поляна, пусна гейшата на тревата и няколко цветчета се разнесоха из въздуха, когато крилата му се удариха в клоните на дървото.

Гейшата влезе във водата, изми грима си, а през това време драконът й беше направил рокля от вишневи цветчета.

Гейшата, като видя красотата, която беше сътворил драконът, и добрината му, че я е спасил, се опита да го прегърне.

– Всеки падащ цвят заспива
в сърцето ми – не умира напразно.

Преражда се в любов – каза му гейшата, докато гледаше цветната вишнева гора.

– Какво е това? – озадачено попита драконът.

– Хайку. Измислих го за теб, не ти ли харесва? – натъжи се тя.

– Харесва ми. Защо ми го казваш? – попита със същото неразбиране драконът.

– Ти си толкова добър с мен и ме спаси с прегръдката си. Показваш ми колко красив и свободен е светът. Обичам те.

Драконът прелисти всички думи в речника на ума си, всички значения и не откри нищо. Отговори със закъснение.

– Какво означава “Обичам те”? – за първи път чуваше тези думи.

Гейшата също не можа да отговори. Мислеше си, че знае, но когато се налагаше да му обясни, нищичко не й хрумваше.

За първи път беше влюбена.

– Означава, че ако сега си тръгнеш, аз ще съм тъжна, че ти не си избягал с мен, или че аз не съм избягала с теб. Ще има празнина в сърцето ми.

– Но ако любовта е като сакурата, то това означава, че нищо не е вечно! Обичта се ражда, за да умре – съвсем се изгуби в мислите си той.

– Не, аз казах, че се преражда в любов – повтори се тя.

– Аз съм като тези вишневи цветчета. Аз мога да те зарадвам, да те изпълня с възхищение, но нито е завинаги, нито давам плодове. Точно като красивата японска вишна – драконът откъсна тънко клонче и го сложи в косите й.

– Пожелавам си да можеш да ме обикнеш – каза тя на падащите листенца. Имаше поверие, че ако си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне.

– Но аз не съм човек! – каза драконът. – Вие имате чувства и изпитвате такива емоции, като любов. Ние сме аналитични, първо мислим, анализираме и после всичко останало. Освен това е твърде възможно да няма нищо след това “всичко останало”.

Гейшата се разплака, когато чу, че драконът не е способен да я обикне. Той сведе главата си до нея и се опитваше да разбере какво е това, което произвеждат очите й. Не знаеше, че когато хората са тъжни, плачат.

– Какво пада от очите ти? – попита той. Разумното същество премисли и гледайки я, виждаше че тя никак не му изглеждаше добре.

– Сълзи. Когато сме наранени много, плачем – обясни му, докато се опитваше да си вземе въздух.

– Аз не съм те наранил с нищо! – изненада се той. – Само се опитах да помогна!

Тя продължаваше да плаче и да е тъжна.

Драконът, като разбра, че не може да й предложи това щастие, което заслужава, я пусна да си върви. Извади от крилото си златни монети, откъсна една люспа от тялото си и сложи жълтиците в тях.

– Ето – подаде й вързопчето. – Трябва да те пусна. Намери някой, който да те обича и да те направи щастлива! С тези пари ще избягаш и ще си намериш работа, къща, човешко същество и ще ме забравиш!

Момичето, след като си изплака очите, взе жълтиците и си тръгна. Започна да скита по света, обиколи всичко в търсене на щастието и никъде не го откри.

Накрая се върна там, където драконът я остави, когато я спаси, докато тя бягаше от миналото. Пак беше пролет и вишневите цветчета бяха обгърнали мястото, където се разделиха, и цяла Япония. Всичко беше в цветя.

Драконът я чакаше на същото място. Не беше помръднал. Като я видя, толкова се зарадва, че изправи главата си. Той не знаеше, че се е зарадвал всъщност. Не знаеше как се казва това чувство, за да разбере.

– Откри ли щастието? – попита с надежда той.

– Да, тук при теб съм щастлива. Хайде да се опитаме да те поправим! – каза му гейшата.

Той толкова се зарадва, че тя се е върнала, че се съгласи.

– Как ще ме поправиш? – зачуди се не след дълго драконът.

– Ще обиколим всички вишневи цветчета, ще си пожелавам да ме обикнеш и да изпиташ нещо! Сигурна съм, че ще подейства!

– Добре – съгласи се той.

Така и стана. Обиколиха всички гори, разнищиха всички вишневи клонки, гледаха как безброй вишневи цветчета се реят във въздуха и падат на земята, а гейшата си пожелаваше драконът да я обича. Нищо не действаше! Осъзна, че не можеш да промениш някого, ако той не иска или не е способен да се промени. Пък и не е нужно да се променя. Трябваше да го обикне такъв, какъвто е. Много хора живееха заедно и само единият от тях обичаше другия, не беше взаимно. Тъжно, но се случва.

Разликата между човеците и драконите беше тази, че когато спорят сърцето и разумът, при хората побеждаваше сърцето, а при драконите – разумът. И някак приемаш, че да обичаш не са нужни двама. Само егото иска нещо в замяна и е наранено, когато не ти отвърнат на чувствата.

Друг е въпросът дали изобщо си заслужава само ти да обичаш, но поне е по-хубаво от това да не изпитваш нищо. Гейшата вече не можеше да се съгласи с това, че да не изпитваш никакви чувства е лошо. Искаше й се точно това. Да не изпитва нищичко, за да не е наранена.

– Не се получава! Виждаш, че това не помага! – каза разочаровано той.

През това време онзи мъж, на когото гейшата беше обещана преди години, и от когото избяга, я видя да гледа към цветчетата, докато той се връщаше от лов. Какво ли си пожелаваше? Може би вече си пожелаваше не драконът да я обикне, пожелаваше си да умре. Това и стана, мъжът извади меча си и я прободе до смърт.

Драконът, като видя какво е направил, падна до нея, обгърна я с крилата си и чак тогава разбра още един смисъл на вишневите цветчета.

Да, вярно беше, че нищо не беше вечно и всичко е преходно. Нещо толкова красиво като японската вишна се раждаше, само за да покаже красотата си и да умре. Сега нея я нямаше.

Второто, което разбра, беше, че щом нищо не е вечно, значи и той можеше да обикне. Толкова му домъчня, че е мъртва, че от очите му потекоха сълзи. Той, като разумно същество, свикнало само да мисли и премисля, разбра, че през цялото време я е обичал.

Държеше я нежно в обятията си, а сълзите му бяха толкова големи, че бързо напълниха крилото му, като корито на река, в която гейшата лежеше.

Когато тя отвори очите си, излекувана от сълзите и обичта му, той се издигна с нея в облаците и повече никой не ги видя.

Вишневите цветчета бяха преходни, но ако човек ги погледне преди да паднат и отмести поглед, то в неговите мисли винаги щяха да са на дървото.

“Нищо не трае вечно, но има някои неща, които никога не се променят”, мислеше си той, докато я гледаше и знаеше, че ще я обича много повече от вечност.

Третото, което разбра, беше, че все пак чудесата съществуват.

---------------
[1] Шогунатът Токугава е последното феодално японско правителство, съществувало от 1600 до 1868 г. Главите на правителството са шогуните, всеки от които е член на клана Токугава.
[2] Реставрацията Мейджи довежда до отварянето на страната към света, премахването на феодализма и въвеждането на пазарна икономика.
---------------
Из сборника с разкази “Аз, Гарванът”, 2021.
---------------