Откровенията на Елица Преславова в поетичната книга “За да прогледна”

... колко струва да се бориш
и колко безплатно е да се откажеш.

“За да прогледна” е втората поетична книга на Елица Преславова, след “ХаоТИчни мисли” (2021 г.). Поезия, посветена на извечната тема за любовта – многоликата споделена и несподелена любов, изгаряща и изпепеляваща, и оставяща след себе си мъка и разочарование, огорчението от неоценената всеотдайност и чувствата, вложени и разпилени. Очакванията невинаги се покриват с действителността, а мечтите – те винаги си остават мечти – бленувани и недостижими, въпреки преходната измамна илюзия, че е възможно да станат реалност.

Дори през зимата
залезът може
да бъде красив.
Стига да има кой
да прави
живота ти
розов.
(“Зимен залез”)

След съкрушителното сътресение от раздялата, човек се измъква помъдрял, пренасочил към себе си разсипаните довчера сили и енергия.

Подадох ти ръката си, която дълго
и грижовно бях топлила, само
за да я превърнеш в лед отново.
(“Ирония”)

Кръговратът на съдбата. За да продължиш напред, трябва да повярваш в себе си, да концентрираш цялата си енергия, да се отърсиш от всички неприятности, съпътстващи суровия безмилостен свят, който ни заобикаля, да загърбиш измамните доскоро надежди и да погледнеш от друг ъгъл собственото си “аз”.

“Да съм слаба май не ми отива” –
прошепвам тихичко на глас.
Сякаш някой друг би ме чул,
освен вече умореното ми аз.
(“На белова”)

Психическият срив от порутените очаквания, разнебитената система от чувства и настроения са неизбежен преход към осъзнаване и формиране на твърд и несломим характер. Дали ще се поучим от грешките си или ще ги повторим – бъдещето ще покаже. Сега, в “мъчителния” момент, основната необходимост е човек да остане за малко сам, да преосмисли ценностите си и да се опита да бъде истинският “себе си”.

Да бъда малко истинска, за малко.
(“Безвремие”)

В краткото безвремие, преди следващата крачка, в сърцето бушуват смесени чувства, а умът се терзае между миналото – добро и/или не чак толкова, и бъдещето – мечтания и копнежи.

И пак разказах на цигарите за теб.
И пак в дим се давех, а те... изгоряха
само като им разказвам за теб.
(“Пак гориш”)

И затвърждаване на увереността, и стремежът да достигнем недостижимото, но при всички случаи да направим правилния избор – да извлечем от не съвсем приветливото обкръжение най-доброто за себе си.

Красотата на една жена е
само патронът на пистолета.
Връхчето на ножа.
А кой стои зад тях?
...
Увереността, походката,
интелектът, силата й,
готови да те убият
по всяко едно време.
(“Ти знаеш”)

“За да прогледна” е книга, в която разочарованието и надеждата се преплитат, слабостите в миналото и силата в бъдещето са двете страни на една монета. Трябва ли да допуснем отчаянието да ни завладее? Категорично не. Даже и съкрушени до крайност, трябва да мобилизираме силите си и да успеем да извоюваме себе си в този опърничав живот. Ако сме в обкръжението на щастливи хора, със сигурност по-лесно ще открием правилната посока за собственото щастие.

Пожелавам ти човек, който да те изслуша
за всичко, що тежи между гърдите ти.
Пожелавам ти да срещнеш себе си.
(“До теб, читателю”)

А надеждата? Тя е неотменно с нас през целия ни земен път. И посланието от Елица Преславова към читателя е – повярвайте! И ще откриете своето отражение в себе си, в другите, и в човека до вас!

----------
Елица Преславова, “За да прогледна”, изд. “Либра Скорп”, 2024.
----------