Христина Стоева за Димитрина Колинкоева

Ръководих курсове по чешки език и две от курсистките ми направиха много приятно впечатление. Те не само най-редовно посещаваха занятията, не само старателно изучаваха преподавания материал, но се интересуваха от въпроси извън предвидения учебен план. Желаеха да научат нещо повече за културния живот в Чехословакия (тогава така се наричаше обедининието на Чехия и Словакия), но явно изпитваха най-голямо влечение и интерес към литературата на страната, чийто език изучаваха.

Реших да ги поканя на отделна среща и тогава разбрах, че те са интелектуалки: Димитрина Колинкоева беше учителка по български език и литература, а Мариана Иванова – библиотекарка. Техникумът по индустриална химия, където работиха и двете, поддържал приятелство със сроден техникум в Словакия и това мотивирало желанието им да изучават чешки език. А любовта им към книгата подхранвала културните им интереси.

Започнаха да ме канят на проявите (казвахме им мероприятия), които те организираха. Срещахме се в районното читалище, където често Димитрина Колинкоева представяше новоизлезли книги на местни автори или препоръчваше книги на вече утвърдени писатели. Виждах, че написаното от нея среща радушен прием сред читателската публика. Поканих я да редактира книгите, които тогава пишех: “Пътят към сполуката” и “Тя и Той”. Прие с готовност. Вече имаше опит: беше редактирала романа “В Кръговрата на времето”, чийто автор е варненецът Георги Койчев, а сега, след неговата кончина, подготвя по негов ръкопис втората част на романа. Безотказно приема всяка молба да напише рецензия, да представи книга, да коригира правописа… За да бъде на висотата на изискванията към учителя-литератор, каквато е тя, за да поддържа и обогатява знанията си, много чете, задълбочено вниква в съдържанието на прочетеното и проявява научен подход при разработване на въпросите, по които пише. В “Известия на Тракийския научен институт” книга осма е публикувана статията “С Тракия в сърцата през погледа на Иван Вазов”, а в книга десета “Кого чествахме? Или защо изписваме Капитан Петко войвода с три главни букви?”, които заедно написахме.

За Димитрина Колинкоева може дълго да се пише и разказва, но прочитът на написаното от нея ще убеди читателят, че се е докоснал до творчеството на един доказал се интелектуалец, до един добър и отзивчив човек, до едно голямо човешко сърце.

Да й пожелаем ЗДРАВЕ, БОДРОСТ И УСПЕХ В НАЧИНАНИЯТА Й!