И светло е, и е божествено...

И светло е, и е божествено...

Заглавието е заимствано от новата книга на живеещия в Бразилия Михаил Кръстанов – “Самба – Мамбо” с подзаглавие “Творения”, посветена на брат му Стефан (философът д-р Стефан Кръстанов. Починал млад но оставил в Бразилия забележителна кариера). Тя е дело на изд. “Факел”, 2024 г., съградена от три взаимно допълващи се части: най-нови стихове и произведения от по-ранните книги “Кръстоносец” и “Странствия”. Така сборникът придобива облик на една съзнателно търсена интелектуална и емоционална ретроспекция с акцент в днешното амплоа на създателя му и с несъмнена заявка за художествено лирическо надграждане в бъдещите му тематични предпочитания. За стихосбирката “Кръстоносец” проф. Здравко Чолаков отбелязва: “Кръстанов някъде “мъчно” се чете – той има сложно светоусещане, изпипва поетичния изказ. Образността му е многопластова, поражда интересни асоциации. В стиховете на автора личи особената симбиоза между безспорно поетично дарование и богата литературна култура”.

Бях езичник за битки призван,
богоборец за святата правда.
Но светци от юдейския храм
слепели от гняв ме откраднаха.
И ми дадоха име Исус.
И ме вързаха с дълги вериги.
Те от мене направиха кръст,
а от кръста сковаха религия.
Стихосб. “Кръстоносец” – “Изповедта на Христос”

А за “Странствия” във вестник “Литературен форум” от 2002 г. – годината, в която Мишо заминава за Бразилия, Милена Димова пише: “На моменти Михаил Кръстанов сразява с внушението за безнадеждност, за трагична взаимовръзка между елементите, конструиращи света ни. Но тази безнадеждност се преживява не толкова като действащо отчаяние, колкото като философско дистанциране от излишна драматичност. Сборникът... ще създаде спънки при четенето на хора с по-слабо развито асоциативно мислене. Това е така, защото една от “хитрините” в техниката на поета е в сложното и непрекъснато смесване на различни културни пластове. Ще направя едно рисковано сравнение – стилът му прилича на сърфиране в Интернет: от един сайт в друг, от една тема на друга, без да губи идеята за онова, което търси”.

Мъглата отразена във мъгла
Безцветна е когато,
запалената свещ на полилеите
се залепи у нея.
Тогава енергичният релеф на думите
Остава незаръфан
За вярващите в духове.
Твърде много тишина посред дъжда
доста тъмен и прозрачен въздух диша ме.
Стихосб. “Странствия” – “Ловец на метаморфози”

Верен на себе си – витален, ювелирно-цветен и философски мъдър остава Мишо и в условната първа част на книгата. Тя носи отпечатъка на една презокеанска екзотика, втъкана в немалка част от стиховете: “Карнавал Тропикана”, “Нощно бдение в Убатуба”, “Залив на пиратите”, “Сбогуване с Хула-Хула”, “Риовечер”, “Вариации на тема дъжд” и пр. Но екзотиката е само мимолетен щрих, на фона на който поетът продължава своя многопосочен, цветен, задълбочен диалог с живота. Търси смисъла на съществуването на човешката личност по всички географски ширини. Вълнува се от мисията, с която е благословена да пребъде на земята и от завоалирания шепот на любовта, без която планетата ще стане пустош. Михаил Кръстанов е съвременен апологет на една търсена от всички ни доброта, издигаща се като пречистваща вълна над апатията и равнодушното съществуване на милиони безоки човеци по всички краища на света. Лириката му влива в тленната ни плът красотата на битието, издигнато над миазмите на мимолетието, стомашното блаженстване и егоизма. Над всичко и всички поетът издига иконата на красотата – неподвластна на задъханото време, политическите страсти и грубите спънки на поредния ден. Тематичната му палитра се докосва до енигматичното безсмъртие; до ласкавата гръд на природата, в чието лоно ще легнем в незнаен час и до бъдещето, завесите на което сме любопитни да повдигнем. Едновременно с всичко казано дотук, авторът остава верен и на доказаните си урбанистични пристрастия. В редица произведения отчетливо се долавя пулсът на града с безбройните съдби, рев на автомобилни мотори и странна среднощна оглушителна тишина:

Витае нещо черно в този град.
Разсичат трамонтини светлините
премигват и дрънчат
опасват напосоки
високите небостъргачи
увиват се около тях.
Опушени магии сладък въздух
сред гъстотата на вода и нафта
вият се,
където в тъмно обръч се огъва –
на Рио профила – жигосана земя
за праведни души
и мизерабли
сред мескалинов вятър – мек и постоянен.
Който го е вдишвал знае
защо Христос е
по-висок от хълма си.
“Риовечер – I”

Михаил Кръстанов е от българските писатели, живеещи и създаващи произведенията си в диаспората. Заедно с Христо Бояджиев и Илко Минев той е посланик на нашата литература в Бразилия и обратно – привнася бразилски привкус в съвременната ни литература зад граница. Новата му книга “Самба – Мамбо” – творения е убедителна илюстрация за един поетичен талант, който непрестанно се развива и надгражда. Който търси и открива цветното, стойностното, значимото и непреходното в моралната скала на столетието. Дарява на читателите от различни възрасти своето дарование, чувственост и нравствени скрижали, втъкани в стойностни стихове. Сборникът е несъмнено успешно допълнение сред значимите литературни пера на България, незабравящи родната си стряха където и да ги е орисала съдбата по света...

------------
Михаил Кръстанов, “Самба-мамбо творения”, изд. “Факел”, С., 2024.
------------