Истината е... че те обичам!

Обичам твоята усмивка... Толкова топла и заразяваща... Омайваща... За мен е най-красивата усмивка на света... Щастие и светлина... И топлота... В сърцето ми...

Обичам твоите очи... Дълбоко синьо-виолетово магнетични... Няма на света човек с подобни очи... Искам да потъвам в тях цяла вечност, докато ги гледам.. И да не откъсвам погледа си... Никога не би ми омръзнало... Както и в твоите прегръдки... Нежните ръце и вените изпъкнали, изписани по тях, сякаш с молив...

Ти си изкуство! Съвършено недостъпен.... Невъзможно съвършен.... Като електрически вълни по тялото ми... Изтръпване и блаженство...

Всеки път щом те видя губя ума си... И речника си... Unspeakable... Unspeechness.... Това е твоето изкуство... Толкова мистериозно недосегаем...

И в същото време толкова близо... Но и далеч.... Много далеч и невъзможно.... Но толкова силно.... Чувство... Не е просто чувство а емоция... Не, дори това – а лудост! Лудост е да те обичам, трудно е да те забравя.... Дори и след хилядите трески, които остави в сърцето ми то още те обича.... Бавно умира, но обича... Твоята любов убива, но и възражда като феникс от пепелта...

Ти си проклятие и благословия едновременно... Карма... Съдба... Неизбежност... Слабост... Красота! Твоите къдрици и тази мека коса... Като в рая съм щом те докосна... Щом докоснеш моята душа... Твоят поглед... Твоят магнетичен поглед... Подкосяваш ме за секунда и ме обезоръжаваш... И не мога да ти кажа не... Дори да се съпротивлявам... Аз падам в твоите крака... В нозете ти... И съм готова да се моля пред теб като на бог... На божество...

Защото ти си ангел... Божествено красив... Облечен в бяло.... С нежно ангелско лице, бяло а косата ти от абанос... Но и дявол... Твойта дяволска игра... С моето сърце...

Горкото ми сърце как много те обича... А ти него толкова малко... Ти обичаш повече да взимаш... Даваш ли – трошици са... Хранейки гладните гълъби на любовта... Ти предизвикваш смях... Усмивки по лицата на толкова много хора... Но и разплакваш... Горчиво и истински... Като артист на сцената...

Толкова се раздаваш... Раздаваш своят образ... Твойта красота... Лъчисти небеса... Сини и дълбоки.. Като твоите очи... Две езера... И тъжни две изронени сълзи... И боли.. Боли от любовта... И в мене ти кървиш... Оставаш като белег... Във мойта самота... И тишина на глътки... Горчива при това...

Пантомима... Израз на лицето... Мимики и жестове... Фина грация си ти... Движения като на призрак... Смразяваш и минаваш ти през мен.. С такава лекота... Като перце във висините.... Политаш... И летиш... Нависоко.. Ти си вечно там... Нагоре по върха... Никога надолу..

Недостижим и извисен... Толкова горд и уверен... Без точка на пречупване... Без краен предел... Без граница на допустимото... Неконтролируем... Див.. Луд.. Обезумял от страст... Която носиш в себе си...

Такъв си ти, минаваш през мен като облак летен дъжд и изчезваш.. Сякаш никога не си бил там... Но си...

Истината е... Че те обичам! Обичам твоята душа... Немирна.. Непокорна... Усещане за свобода! Обичам твоето сърце, огромно е и необятно... Може всекиго да побере... Но и да отхвърли ако пожелае... Да бъдеш толкова студен.. И суров.. Безпощаден... Властващ... Толкова жив и енергичен... Неспираща стихия... Вулкан... Торнадо... Вихрушка... Замиташ и рушиш всичко след себе си, объркваш светове... Разбъркваш ги... Побъркваш! Моят ум... Ти си поема... Не, много повече!

Не мога да те опиша целият в думи.. Не стигаш за тях... Необятно пространство си... Космос и звезден прах... И тишина... Без звук докосваш... Празнота.. Без тебе е това... Запълваш всяка част от мен.. Забравила съм какво е да съм цяла без теб.. Парче по парче... Като пъзел неразгадаем... Като лабиринт в който се лутам и губя... И не намирам изхода... Омагьосан кръг... Владееш някаква магия.. Като вещер... С едно щракване на пръсти...

Пред тебе падам.. И се изгубвам пак... Отново и отново... Защото те обичам.. И не мога да изпитвам към теб по-различно чувство от любов... Никога не съм обичала така... И никого преди... По този начин... Завладяващо и дълбоко... Безумна безкрайност... Без точка или запетая... Без черта...