Как да претеглим котка

Всички мъже обичат да се смеят над женската логика. Виц след виц, кой от кой по-тъп, като в крайна сметка, квинтесенцията на всичките е, че истинска логическа мисъл имат само мъжете, докато при жените е инстинкт някакъв. С това напълно съгласен беше и Радо.

Петнайсетината години стаж на любовния фронт, четири от които в съпружеско амплоа, само затвърдиха и без това силната му увереност, че жените са същества мили, но нелогични и изобщо, да благодарим на Бога, че той, собствено, има IQ като на ядрен физик. Инженер е все пак, дипломиран!

Един ден обаче въпросното IQ бе подложено на сериозно изпитание. След като се ожени, Радо се сдоби освен с жена си, роднините на жена си, с колата на жена си и с нейната котка. Като във всеки брак, в началото котката беше мило, пухкаво създание, което се търкаше в краката му и вечер спеше свита на кълбо на лицето му. Но годините минаваха и от малката пухкава топка не бе останала и следа. Сега из къщата му шеташе Коткозавър, огромен сиамски котарак с опърничав нрав и гадно погледче, което всячески го тормозеше. И не само че не се галеше вече в краката му, ами и не биваше допускано до семейната спалня, защото на Радо никак не му беше приятно да се събуди притиснат от огромна, космата възглавница със задник, лепнат точно на носа му.

Жена му обаче обожаваше сиамеца и го гледаше като царче. В резултат на грижите й котаракът скоро заприлича на космата табуретка – беше толкова дебел, че го мързеше дори да върви. И един ден Радо намери на кухненската маса бележка:

“Мило, ветеринарят се обади и каза, че трябва да претеглим котката, за да може да я поставим на диета. Ще се върна към четири и ще я заведа при него, но дотогава, моля те, претегли я!

Целувки! Жена ти.”

Да претегли котката. Лесна работа, реши Радо – той все пак е инженер, надсредно интелигентен, обладава високо IQ и всякакви други мъжки достойнства, една котка ако не може да претегли...

И хвана кухненското кантарче.

За тези от вас, които някой ден решат да тегля котката си, следващите редове ще са полезни – Радо вложи много инженерна мисъл в разработването на няколко варианта на процедурата.

Първият му план беше прост и гениален, като всички инженерни решения. Тъй като си имаше кухненски кантар тип “кука”, единственото, което му трябваше още, беше здрава торба. Взимате, значи, котката и я пускате в торбата. Закачате торбата на куката на кантара и хоп, ето ви претеглена котка. Лесно, бързо и приятно!

Но котаракът не смяташе така. Всеки опит на Радо да го натъпче в торбата водеше до изскачането на огромното животно от там, при това с пъргавина неприсъща на масивните му размери. Изстрелваше се от торбата като ракета земя-земя и отчаяно ругаейки на котешки, се вреше по ъглите и хъскаше. Три-четири кротки опита, след което нещата загрубяха и с няколко кървави драскотини по-късно, Радо се отказа. Налагаше се да впрегне високото си IQ отново на работа и да сътвори план Б.

И план Б се роди почти веднага. Торбата може и да беше неефективна, но пък спортен сак с цип върши отлична работа! Затваряш ципа и готово. Да затвориш сак с цип, когато котката е ВЪН – песен! Но я се опитайте за го направите с котка ВЪТРЕ. В тези случаи, ако кислородната вода в къщи свърши, трябва да прибегнете до високоалкохолните напитки, за да дезинфекцирате раните. Но Радо от някакви си рани не се плашеше, затова в крайна сметка успя да затвори ципа и, игнорирайки отчаяните вопли на котомонстъра, провеси сака на кантара.

Който започна да отчита стойности от минус 5 кг до плюс 40! Дебелото животно така се мяташе в торбата, че и този метод се оказа неуспешен. А времето напредваше и Радо започна леко да се изнервя. Високото му IQ мира не му даваше! Тогава се сети, че освен кантар-кука, имат и електрическа везна. Без да вади котарака от сака, го метна на везната. Но факторът “беснееща котка” нямаше как да бъде избегнат и сакът постоянно се изместваше от кантара с пъргави просурквания. Ако разбираше езика на котките, Радо щеше да чуе за себе си не много приятни неща. Но все още незагубил вяра в силата на своето IQ, той реши да опита с добро. Пусна котката от торбата, измъкна от хладилника парче пуешко филе и започна да примамва животното към кантара.

Котаракът обаче, сетил вкуса на свободата, измрячи обидено и търти да бяга из къщата.

Резултат: 0 бр. претеглена котка, 0 кг и 0 г тегло.

Така го намери и жена му, стоящ в средата на хола с парче пуешко в ръка и ласкаво зовящ котарака с “писи-писи, филенце, филенце!”

Докато изслушваше тъжния разказ на своя инженер, г-жа инженершата се качи на кантара. Записа си данните и, продължавайки като добра съпруга да изслушва отчаяният му монолог, гушна котището и се качи с него на кантара.

Радо зяпна тъповато, а после взе молива и записа новите данни. После извади от тях килограмите на жена си и с листчето с резултата мрачно пое към телефона, за да се обади на ветеринаря.

Какъв е изводът? Само един, разбира се: Мъжката логика е по-добра. Мъжете имат творческо мислене, артистично, независимо дали са дипломирани инженери или филолози. Просто обичат да си създават трудности, но само защото така каляват волята си и развиват IQ- то си... Е, котките може и да не са съгласни с тоя извод, но пък кой го интересува мнението на дебели, мързеливи, космати табуретки?

--------------------

Из книгата “Петъчни истории”, Бургас, 2014.