Левски

Левски

Какво ни остана от тебе, Апостоле? –
калугерско расо, младежките къдри,
кама, револвер и към бъдното мостове,
в заветно тефтерче – словата ти мъдри.

Разделно е времето, сбъркано, страшно
и нужно е пак да обходиш България.
В сърцата ни пътят е стръмен и прашен
и вяра ни трябва, че вече догаря.

По-нужен сега си! По-нужен от всякога –
да пламне отново най-святото дело.
Градчета, селца те очакват пак, Дяконе,
учи пак народа на доблест и смелост.

Там, дето чернеело нявга бесилото,
в полето софийско – поникнало цвете,
То скътало твоята, лъвската сила,
пробило е с корени второ столетие.