Лили Христова: Изкуството променя света. Така е било. Дано и така да бъде!

Лили Христова е родена в Несебър. По образование е педагог. По професия – учител. Живее и твори в Бургас. Обича този град – за нея той винаги е бил магнетичен духовен център и според нея той никога няма да изгуби своите литературни традиции.

Чувства поезията като свое призвание. За Лили писането е естествен начин да изрази как светът преминава през нея. Публикува свои творби в периодичния печат и в литературни сборници.

Има една издадена стихосбирка “Родена в понеделник”, в съавторство с Живка Митова. В подготовка за печат е и първата й самостоятелна поетична книга с работно заглавие “Алиса ме ориса”.

------------------

Лили Христова: Изкуството променя света. Така е било. Дано и така да бъде!
(Интервю на “Меридиан 27”)

– Как би се описала Лили Христова сама?

– Като работещо момиче, отговорна, емоционална и добронамерена.

– Как се откри като поет?

– Приемах писането като естествен начин да изразя как света преминава през мен. После срещнах Живка и Иван Ненкови, които ме накараха да погледна сериозно на това. Така се появи съвместната ни стихосбирка с Живка – “Родена в понеделник”, а Иван стана неин редактор.

– Кое те кара да посягаш към листа? Кога твориш?

– Нещата, които ме провокират. Може да е картина, мелодия, отношение към някого, дочута дума... Не търся вдъхновението и думите, те се случват. Пиша, когато мога, навсякъде. Има и отлетели мигове...

– Кои са първите ти учители по поезия?

– Живка и Иван Ненкови. На тях дължа много. По-късно срещнах Роза Боянова, Динко Динков, Николай Нанков, Иван Сухиванов. Благодарна съм за всяка критика и за всяка добра дума.

– Какво те зарежда, за да твориш?

– Емоцията. Любов, гняв, тъга, самота , приятелство...

– А защо “Алиса”?

– Алиса е естествена, светът, в който попада е сънувана реалност, героите притежават някаква луда мъдрост, вечна и приложима. В съвремието срещам хора, които ме поставят в същите нелогични ситуации. за да намеря и аз своята мъдрост. Не ми остава друго, освен като Алиса да ги доведа до абсурд, за да си ги обясня логично. Ние жените това го умеем.

– Имаш ли усещането, че в днешно време хората нямат потребност от поезия? Или по-скоро е обратното?

– Няма значение времето, има хора, за които поезията е насъщна. Те осъзнават, че тя носи белезите на епохи, националности, събития. Независимо дали някой има потребност да чете стихове или не. А тя се случва на всички все някога, например, когато се влюбиш... Всички имат потребност да изразят красотата, болката.

– Кое ти дава основание за оптимизъм?

– Въпреки развитието на технологиите, свръхцивилизоваността, стреса като резултат от първите две, все още има добри, нормални човешки отношения. Чисто природни.

– Какво те радва и какво те гневи?

– Радва ме чудото живот, гневът се ми се поражда от дребнавостите и удивителната способност на хората да се затварят в тях.

– Мислиш ли, че изкуството може да промени света наистина?

– То променя света. Така е било. Дано и така да бъде.

– С какво трябва да се сбогуваме?

– С постоянното си състояние на недоволство.

– От какво не би се отказала за нищо на света?

– От сина си.

– Най-голямата ти болка?

– Нечовешките отношения.

– Най-голямата ти радост?

– Жива съм.

– Най-голямото ти желание?

– Да мога да обичам и да приемам красотата във всичките и измерения.

– Следващата книга?

– Имам идеи, но все още съм при Алиса.

– Как виждаш литературен Бургас утре?

– Бургас за мен е бил винаги магнетичен духовен център, не виждам причина, при наличието на толкова силни творци, литературните традиции да се изгубят.

------------------