Луната и аз

Дата: 
петък, 24 June, 2016
Категория: 

Луната и аз

Защо
Луната толкова ме вдъхновява?
Дали защото
е светла и бяла
като търсената доброта?

Дали защото
моят път
намира отговор у нея?
Мълча.
А Луната се превръща
в капризна дама,
криеща се
зад ветрило от бродирани облаци.

В небрежна двуличница,
изтървала едното си лице
в осъждащото я море.
В седефена монета.
В скъсано копче
от детската небесна ризка.
Или
просто в непринуден стих
на моето необяснимо
и обичащо я вдъхновение.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите