Любов през юли
Доверчиво
се отдаваме
на замайващия
юлски дъжд.
Нощен хлад
целува лицата ни,
босонога надежда
шляпа пред нас –
като изкупен грях,
като изкъпан град
и новородена зора...
Не бързаме за никъде.
Никъде
е някъде отвъд.
Бог
е път
неизвървян.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------