Любов с вкус на череши

Любов с вкус на череши

Онази любов с вкус на зрели череши
все още напролет съня ми краде,
все още ме чака съдбовно предрèшена,
звездите оронила в мойте нозе.

Онази любов пак разстила чаршафи,
в зелено бродирани точно за мене,
а после, смалена до лешник, ми маха
и сбогом си взема, и реже ми вените.

Обличам за нея сатенена риза
и слагам на масата купа с череши.
Тя идва, от кладата жертвено слиза
разкаяно-грешна, светица и вещица.