Мъжка сълза

Мъжка сълза

В този свят голям,
в това забързано време
да останеш сам
и съвсем непотребен,
изгубен в тъмнината,
забравен на Земята?
Сядаш и мислиш,
заровил в длани глава.
Търсиш смисъла
на всичкото онова,
оцеляло и живо!
Дали си е струвала тази борба,
Не е цяло сглобеното,
Истините са изкривени!
Все по-трудно е да разсъждаваш
и мъдри съвети да даваш!
Взимаш си чаша –
пуст и ням.
„Наздраве“-то си го казваш сам.
В чашата капва само една –
най-тежката мъжка сълза!