Метаморфоза
Боже мой, какво ми става?!
Уж съм канара корава...
Разпуках шевовете здраво.
Не ми е ясно, а мъгляво!
Сякаш буря ме е повалила,
разпиляла и размила!
Потекоха води солени.
Кого ли го е дерт за мене?
Със себе си май се сражавам.
Падам, ставам, продължавам!
Какво ли на туптящото му трябва?
Капка обич, а не брадва!
Шепа думички добри
за душата моя намери!
Влизам в огъня за нея!
И след сълзи, пак ще пея!