Мисията невъзможна

Хората се смееха, ръкопляскаха, викаха от радост, коментираха... Имах чувството, че пак съм на 13 години и гледам любимата си “Завръщането на джедаите” от сагата “Звездни войни”.

Доколкото знам, след месец филмът тръгва и на лондонска мисия, по кината в Англия. Ето че можело, значи! Българско кино да се продава добре и в чужбина. За “Мисия Лондон” говоря, да, по книгата на Алек Попов.

Откакто тръгнаха прожекциите в цялата страна, той се радва на нечуван успех. Напук на префърцунените нашенски кинопроизводители, които ореваха орталъка, че не им се помага, че се чудят как да свържат двата края, а публиката се е опростачила и от чалги не е стъпвала в салона, да им види невероятните постижения в седмото изкуство!

По едно време съвсем се бях отказал да гледам сутрешни блокове по телевизиите. Отчаял се бях, понеже по всички програми, при произволен избор, отвсъде на екрана цъфтеше брадатата физиономия на нашенски режисьор, обясняващ пред подмокрена водеща, че “тази държава съвсем е обръгнала, никой не дава пари за културата, вижте как тъпите американци ни заливат с тъпите си филми, а за стойностно творчество на никого у нас не му пука.”

Същият тоз киномачо, който мъжествено клеймеше чалгите, простаците и бигбрадърите, съвсем забрави за яката си позиция и с удоволствие се появяваше да коментира кой в бигбрадъра пръднал и какво точно е искал да покаже на екзалтираната публика с това почесване зад ухото.

Същият той, за времето на огромния си киностаж, е направил всичко на всичко два филма. И двата са наречени на велики композитори, и двата са ужасно префърцунени и натъпкани със символика, която видите ли, простият народ не разбира и затова не се стича към киносалоните, щом минат на екран. Сякаш самите филми не са правени да ги хареса публиката, ами някакъв хипотетичен филанкишия, който си няма друга работа, освен да изхаби стотици часове в тежък размисъл какво е искал да каже брадатият непризнат гений.

Да не останете с впечатление, че се нахвърлям лично срещу него, обаче. Имам предвид цялото положение с киното у нас. Сложете ръка на сърце и избройте само пет филма, направени през последните години, които са ви харесали безусловно и чиито заглавия не сте забравили след два дни.

Всичко, сделано с толкоз любов и претенция от родните киномейкъри или е плоска, съшита с бели конци лудница, в която задължително има мутри и проститутки или изтрещяна абстиненция, след гледането на която зрителят остава с убеждението, че животът просто няма смисъл. Именно затова човешки разказани и естествено изиграни истории като “Източни пиеси” и “Прогноза”, например, печелят любовта на киноманите.

Безплатен съвет за сценаристи: Ако толкова ви е спекла творческата мисъл, обърнете се към родната история и фолклор. Интересни моменти там, колкото искате. Крали Марко да вземем, например. Велик юнак, три синджира роби, коня Шарколия и така нататък...За главната роля каните световния шампион по културизъм Христомир Христов, така и продуцентът ще се съгласи и ще намери пари, нужни за хубав филм.

(последните изречения изобщо не са на шега)

Но се сещам веднага възраженията на циментоглавата гилдия: “Ооо, това изобщо не се харчи!”, “Бе, кой ще ти гледа фантасмагории”, “Гавра с фолклора няма да правим!”, “Младите са тъпи, не знаят кой е Крали Марко”...

Но знаят отлично кой е Конан Варварина, защото неговите сценаристи са направили увлекателна и героична киноистория от най-обикновен комикс. И “техните” млади и нашите са го гледали по десет пъти и го харесват. Без да се замислят, че няма нищо общо с историческа личност.

А като напишете за Крали Марко и коня Шарколия, ще изпълните и културно-образователната мисия на киното, както е казал другарят Ленин.

(последното изречение също не е шега. Край на безплатния съвет за сценаристи)

Със сигурност сте забелязали какво оживление настава, когато на български кинаджия, поканен в телевизията бъде зададен спасителния въпрос “А как стои въпросът с финансирането във вашата сфера?”

Ако въпросният е запазил все пак някакво достойнство, се разминава с хихикане, артистично повдигане на вежди и тежка въздишка “Ехх, нали знаете как е....Какво да го обсъждаме...”

Ако е истински боец от националния интелектуален фронт, обаче, започва люти клетви срещу безхаберието на днешното време, абдикацията на държавата от културата, чалга простащината и завършва с гръмовната закана за напускане на овехтялата откъм душевмност родина с последващо миене на чинии или подстригване на кучета в Меката на киното Холивуд.

Аз, пък, скоро гледах за стотен път трите серии на “Хан Аспарух”. И отново ги харесах.

Нищо, че са правени по соц време.