Младата поетеса – Ренета Радева за своята стихосбирка – “Маски долу”

Ренета Радева: Вдъхновението идва, когато то си пожелае... посред нощ, докато вървя по улицата...
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

Здравейте мила Ренета и благодарим, че се съгласихте на това интервю. Ще ни разкажете ли малко повече за себе си и как бихте се представили пред нашите читатели?

Ренета: Здравейте. Благодаря за поканата. Казвам се Ренета Радева и съм психолог. Към момента повишавам професионалната си квалификация в психотерапевт. Работя с деца и възрастни, попаднали в проблемни ситуации, от които заедно намираме правилния път за тяхното разрешаване. Обичам работата си и всеки нов случай е предизвикателство за мен. Носи ми и огромна радост, когато има видими резултати в положителна насока.

От колко време се занимавате с поезия и защо решихте да се отдадете именно на литературното творчество?

Ренета: Стихоплетствам от 13-годишна. После спрях за много дълъг период. Започнах отново, когато усетих, че имам нужда да излея емоциите, които бушуваха в мен, основно във връзка със случаите, обект на моята работа. Поезията е моята терапия.

Какво е за вас поезията и какво ви вдъхновява да пишете?

Ренета: Поезията е толкова пъстра и сложна откъм стил и начин на писане.... Но ако не предизвика емоция в читателя, ако не го “хване за гърлото” – тогава колкото и красиво и правилно да е написано стихотворението, то няма да има стойност.

Не само идеята и посланието са важни, но и начинът им на поднасяне. А относно вдъхновението – то идва, когато си пожелае. Посред нощ, докато вървя по улицата... Пиша за истински истории от моята практика, личните ми преживявания рядко си позволявам да стават повод за стихотворение, но когато това се случи, определено си личи.

Имате ли си любими писатели или поети и кои са те, защо са ви любими?

Ренета: Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, както и много други съвременни поети, които тепърва ще стават известни. Чета много и доста писатели са намерили място на моята библиотека. Качествените творби си остават такива и това е разликата между тях и посредствените неща, с които ни залива пресата, например.

Наскоро имахме радостта да прочетем вашата стихосбирка – “Маски долу”, какво точно ви вдъхнови за нейното създаване?

Ренета: “Маски долу” се роди съвсем случайно. Подкрепиха ме много близки, познати и непознати, които ме забелязаха в социалната мрежа и ми дадоха кураж, за да издам тази книга.

Кметът на град Елин Пелин – доц. Ивайло Симеонов ме подкрепи не само морално, но и финансово. В нашия град се показва уважение и внимание към творците. Редактор на книгата ми е известният Кирил Назъров, който е член на Съюза на българските писатели и за мен е чест да бъда близо до него.

Как избирате да пишете своите стихове, според лични преживявания или вдъхновение от заобикалящата ви среда?

Ренета: Не си позволявам личният ми живот да е на показ, рядко го правя и в стихотворна форма. Но около мен има толкова интересни неща, ситуации и хора, които си струва да бъдат описани, че моят личен живот би ви се сторил безинтересен.

Аз съм щастлив човек, с прекрасно семейство и работа, която ме вълнува. Няма я при мен онази лична драма, която е нужна на повечето поети, за да пишат.

Откъде и как ви дойде идеята за заглавието на стихосбирката ви?

Ренета: Заглавието исках да буди интерес. Чрез стиховете си да свали маската, която всички ползват като защитен механизъм. Исках да разкажа за истинското лице на някои психически и физически заболявания, за изкривената ценностна система на съвременните млади хора, за различните проявления на любовта... Такива неща.

В днешно време е ясно, че все по-малко хора четат, особено от младежта. Според вас, какво трябва да се направи, за да се засили повече интереса на младите и хората към литературата?

Ренета: Интересът към книгата се възпитава в най-ранна детска възраст. Още на 1-2 години родителите трябва да пробудят интерес към книгата – първо с книжки с картинки, после с цифри и букви, след това с четене на приказки... Но съвременните семейства нямат време за такива занимания. По-лесно е да оставим детето пред телевизора/таблета/лаптопа/телефона, с които то да се занимава и вниманието му да не е насочено към нас.

Защото сме уморени от работа, ядосани от шефа, искаме спокойствие... Но когато сме станали родители, фокусът е редно да бъде съсредоточен върху това да дадем най-доброто от себе си и да възпитаме качества и добродетели в децата, за да не си блъскаме главата после с въпроса: “Къде сбърках?!”. Децата също така трябва да знаят, че има правила и прекрачването им има своите последствия. Относно младото поколение вярвам, че има шанс и добрият пример може да ги поведе в правилната посока.

Какво бихте искала да остане в сърцата и умовете на хората, след като прочетат стихосбирката? Какво е вашето послание, което искате да оставите към читателите?

Ренета: Иска ми се хората да могат да говорят помежду си. Наистина да говорят – за това как се чувстват, кое ги наранява, защо са обидени... Защото нагнетеният гняв, обида и неизказаните неща водят до много тежки последици понякога. Много е трудно, но пък си струва да бъдем честни както със себе си, така и с хората, на които държим.

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------