А нея я сравняваха с Волтер

А нея я сравняваха с Волтер

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута й – тефтер, две куки, прежда,
в очите й – вселенската умора,

нелепият й руж се откроява
на фона на безцветния й поглед.
Разсеяно вали, небето става
по-сиво и от сивата й рокля.

Със тънки остеопорозни китки
във рехавия кок промушва цвете.
Навремето по русите й плитки
въздишаха кварталните поети.

И толкова е дребна, тиха, мокра,
все още с раменете на момиче.
Повяхналата хризантема в кока й,
намокрена, във скута й се свлича.

В краката й умилква се преяла
от думите и любовта й котка.
Часовникът й преди четвърт век е спрял.
И дави самотата си във водка.

Понякога, след втората, посмява
отново да посегне към тефтера.
И ред след ред, и чаша подир чаша
сред думите успява да намери

надеждата, че още е потребна –
та нея я сравняваха с Волтер...
Шейсетгодишна поетеса. Дребна,
със кок и котка, с плетка и тефтер.

-----------------------

Из "Anamnesis morbi", Бургас, 2014.