Някъде в зеленото мълчание

Някъде в зеленото мълчание
на тоя ден
съзнавам
родството си с вятъра.
В прегръдките му
съм треперещо листо,
отронена въздишка,
недовършен стих.
А преживяното
понякога разбулва
и ме покрива с безутешност
зимата.
Сънувам се
високо над живота си
смален
в безкрая
на жадуваната
отзована
светлина...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------