Очи
Без очите ти – не мога!
Видиш ли ме – те копнеят.
Бяга всяка бръчка строга,
а косите ти – сребреят.
Няма никой! Тук сме двама!..
Само ромоли реката.
Стели пролетна измама,
изненадва се самата.
Мили, прегърни ме силно
и не си отивай още...
Спри, спри времето мобилно,
тиха, звездна полунощ е.
Във очите ти потъвам...
Тази нощ ще бъда твоя.
Утро в сънищата спъвам.
Птица наруши покоя.
Без очите ти – не мога!
Няма никой! Тук сме двама!
Чезне моята тревога...
Влюбена река. Измама.