Отворени писма до г-н Ганьо Балкански

Отворени писма до г-н Ганьо Балкански

Копие: българската общественост

Господине Балкански,

Шапка ти свалям за всички твои гяволъци и за майсторлъка ти от всяко нещо келепир да измъкнеш, ала за някои неща ще трябва и ти “метан” да направиш. Сигурно се сещаш, че за внук ти ми е думата.

Този твой вестник “Народно величие”, може доста псувни да е изпсувал, но помията, дето се излива от някои вестничета на внука ти, не си я и сънувал!

Това твоето нищо не е, дето си рекъл: “Тури си едно перде на очите, па псувай наляво и надясно”.

Ела да поразгърнеш днешния български печат, че тогава да извикаш с просълзени очи: “Бравос бе, дядовите! Да живейте!”.

Че то колко души бяха “ф-ффатално” фанати за гушата”! Ами колко народ бе “барабар със земята направен”. Какво знаеш ти! Майстор е в тия работи внукът ти, майстор е!

А, да не говорим какъв спец е в изработването на компроматчета – еша му няма.

С него ще ми се мериш ти, дето даже не си я и чувал тази сладка думичка компромат! Представям си как се почесваш там, дето не те сърби и се чудиш, като какво ще е това нещо.

А бе, да си кажем правичката, то не че е кой знае какво чудо невиждано, ама много народ е наплашило, ще знаеш. Щото не си е просто едно безобидно “напопържване”, нито пък е само да “калайдисаш” някого, та да го направиш “мати-маскара”, като го наречеш, примерно, “пладнешки хайдук” или пък “феноменален изверг”. Не-е, туй е все едно да му окачиш въжето на шията. Ама бил той учен, бил той честен, тия на внука ти не минават! Измайсторява му компроматчето и окото му не мигва. С талант и ентусиазъм работи момчето. “Ашколсун” на него! Сякаш чувам твоя приятел Хаирсъзинът, как разпалено крещи;

– ... Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскааай!

Нищо не струваш, Ганьооо, нищо!

Че то твоето избори ли е било, борба ли е било? Две три партии и туй то. Все някак ще подразбереш кое какво е, коя накъде дърпа, за коя ще ти отърва да викаш... Днешните ела да видиш, днешните, дето всеки ден като гъби никнат.

Бре то сдружения, бре то движения, бре то съюзи... Разпнаха на кръст горкия ти внук, главата му ще се пръсне от програми, призиви, декларации... голяма работа, голяма “гюрултия”, ще знаеш.

И какво си седнал да ми се перчиш с твоите двайсетина пияни цигани и една скапана зурла? Днеска, днеска ела да видиш какво значи “неукротими балкански левове”. Да чуеш що значи дюдюкане, да видиш какво значи омаскаряване, че и пиперлия някоя да подочуеш, та да ти заиграе сърцето, че да викнеш с пълно гърло: “Ашколсун! Пустите му внуци надминаха дяда си!”.

Ей туй е положението, Ганьо. Не си мисли, че само ти знаеш къде по-... да целунеш. Ако ти можеш една дяволия, внук ти три знае. Ако ти можеш един “зулумлук” да скалъпиш, той три ще ти изпрограмира.

Само в едно не можа да те надмине, Ганьо, само в едно изостана, тъй се не научи как вместо в девет, в десет възела да ги връзва тия пусти бели пари, дето толкова ни липсват в днешни дни!

Ех, Ганьо,

И твоята не е била лесна, но и нашата днес, да си го кажем, хич не е розова.

Някой бил казал, че не е лесно да си жив. Пък аз ще добавя: “Не е лесно да си жив българин... в България!”.

То не бяха смени на правителства, то не бяха народни събрания, профсъюз до профсъюз, партия до партия... Ту се цепят, ту се обединяват.

На вчерашни дисиденти се лепят комунистически етикети, вчерашни комунисти станаха баш бизнесмени.

Пък ние, простосмъртните, със свободни цени замръкваме, със “слободни” осъмваме. Все чакаме тоз пусти социален чадър дано се отвори, та да се скрием под него, ама той нещо засякъл и докато се разтвори, току виж съвсем ни очукала градушката и ни съдрала джобовете.

А народните депутати все тъй се карат и все в името на народа, пък той, горкият, съвсем се е слисал!

Та ще взема някой ден, Ганьо, да изокам като тебе: “На маймуни ни обърнахте, ей...”.

-----------------
Из "В ъгъла на кафене "Реалити"