Овчица

Овчица

– Я, каква съм хубавица,
цяло чудо ще речеш:
бяла, рунтава овчица,
на вратлето със звънче.

И не съм, не съм капризна,
хрупам пролетна тревичка.
Мога бучка сол да близна
и да пия от рекичка.

Зная билки най-отбрани:
лайка, мащерка, равнец.
Те ухаят сутрин рано
ако е валял дъждец.

Любка е кокошка глезла
и ме пита онзи ден:
– Ти, с какво пък си полезна? –
както си кълве до мен.

– Как с какво? – отвърнах аз.
Давам вълна, млечице,
имам сладък, меден глас.
А от тебе – яйчице.

Любка се тогаз ядоса:
– С плевели да се затъкнеш!
На цървули да те носят!
Вълчо нека те отмъкне!

– Ни татул, ни вълк ще срещна.
Нищо няма да се случи.
Ти, кокошке, бъркаш нещо,
мен ме пази умно куче!

Аз съм първа хубавица.
Знаят ме нашир и длъж.
И полезна съм душица.
Любке, бягай! Хайде къш!