Пепеляшка
По Шарл Перо
Младостта си тръгва в полунощ,
без никой да я види – като Пепеляшка:
във вихъра на бала. Сред разкош
и знатни принцове. На тиквена каляска.
А миговете се прокрадват шепнешком.
Животът си отива с бързи крачки.
Кой всичко дал,
кой взел – е все едно,
секундите изтичат без отсрочка.
Спри времето, магьоснико Перо,
часовника с неумолимата диктовка.
Жестоко е да си принцеса до среднощ,
а после – Пепеляшка.
Даже и с пантофка.