Писмена
Мастило като чер сатен
облича звуците ни сладки,
да се запазят нощ и ден
в буквари, книги и тетрадки.
Ченгелчета, лулички, букви
в редици стройни по листà
като цветчета се разпукват,
да пръскат мъдрост по света.
И трийсет букви стигат само,
за да изпишат думи святи:
родина, хляб, любов и мама,
дете, огнище, мир, приятел.
И днес е горд народът ни,
преборил хладни умове,
че с меч кове история
и с писменост от векове.