Поезия от бургаски автори за Годишния преглед ’2022

Татяна Йотова – “Живата Странджа” (Малка детска поетична енциклопедия. Ценни обитатели и някои защитени видове в природата), 2021 г. и “Преживелици” (30 стихотворения), 2022 г.

Татяна Йотова участва в конкурса с две авторски книги, различни по творчески замисъл, по съдържание и предназначение на текстовете. Първата – “Живата Странджа” – е посветена на странджанската флора и фауна, като описанието на отделните видове е поверено на поетични творения, вместо на обичайните енциклопедични статии. Така например, всичко онова, което можем да знаем за “царския орел”, “жеравите”, “корморана”, “сивата чапла”, “земеродното рибарче”, “гривестата бяла рибарка”, “розовото фламинго”, за “черните и белите лебеди”, както и за така наречените “ням” и “поен” лебед, за “черния щъркел”, “въртошийката”, “къдроглавия пеликан” или за “потапниците” – самите наименования, дали заглавията на стихотворенията, са поначало поетични, възникнали благодарение на изобразително-метафоричния принцип в акта на назоваване, – е едновременно и познание за езика, с който си служим, докато възприемаме, оразличаваме и класифицираме “живата природа”, към която думите отпращат. Затова не изглежда никак изненадващо, че авторката опоетизира птици, растения и други екземпляри, някои от които застрашени от изчезване, така както застрашени от забрава и отпадане от употреба са красивите им имена: “дъб благун”, “кримски чай”, “странджанска зеленика”, “двурога пчелица”, “крайморско чадърче”, “битински синчец”, “тюлен монах”, “леопардов смок” и пр. чудни словоформи. Със своята “малка детска енциклопедия” Татяна Йотова съвсем естествено, като в увличаща детска игра, възвръща и съхранява естетическото измерение в живота и езика на Странджа.

“Преживелици” – другата книга на Татяна Йотова – включва трийсет стихотворения (някои от които приличат на поеми в народнопесенен или шлагерен стил), разделени под три самостоятелни заглавия – “Като в живо огледало”, “Животът не подлежи на съмнение” (раздел, посветен на “един учител по живот” – Делчо Манолов, както и на учителите й в поезията – Никола Вапцаров, Пейо Яворов, Пеньо Пенев и Петя Дубарова) и “Щом в този живот няма как да я скрия”. Дали защото не съумява да бъде на висотата на своите учители, или защото се отказва от действителните поетически предизвикателства, но авторката, въпреки подкупващата си изповедност и откритостта на споделените екзистенциални вълнения, трудно би успяла да превърне творбите си и в преживяване за читатели с по-големи очаквания.

Ваньо Вълчев – “Като шило у торба” (мушитрънчета), 2022 г.

Сатиричната книга на Ваньо Вълчев има за свой неизменен прицел българската политика от времето на Голямата Промяна (иронично означена с главни букви) до сетните илюзии на актуалното днес; нашенските разбирания за свобода, демокрация, напредък и личен успех; глупостта, народопсихологията или неугасващата надежда за добър край (или Рай), идващ – според едно проучване, своевременно и деликатно споделено от автора – с победата на Здравия Секс над Здравия Разум (и те триумфално изписани на свой ред с главни букви). Няма съмнение, че всичко “голямо” и “здраво” у нас среща едно скептично заострено и мъдро перо, стилистично изобретателно и точно в попаденията си. Хумористичният арсенал на Ваньо Вълчев е наистина неизчерпаем: неговите “мушитрънчета” и “хайкувчета” (да спомена само две от чудесните му находки), каламбурите, афоризмите, игрословиците, двусмислените или преосмислени паремии, изненадващите препратки към литературни заглавия, персонажи и крилати фрази (Хамлет, Бай Ганьо, Андрешко; “на попрището жизнено оттатък” или “май слизаме по стъпалата, които водят уж нагоре” – преобърната парафраза на заглавието на известния роман на Бел Кауфман от 1960-те години “Нагоре по стълбата, която води надолу”), всички тези фойерверки на остроумието сякаш ни карат да забравим за миг житейските тегоби и да се зарадваме на поетичното майсторство в книгата. “Като шило у торба” включва и весела еротична поема из рибарския фолклор в пет части и епилог, благославящ Свети Николай. Многобройните достойнства на сбирката ме подтикват най-невинно да преинача стиховете на наш голям поет и сатирик, като ги адресирам до несъмнения талант на Ваньо Вълчев: В новия си вариант те биха звучали така: “Ала стига му тая награда, / че от Радой по-долу не пада!” Или, ако предпочитате: “По ралински пее и дума, / по-долу от него не пада. / Ала кат него не дума: / стига ми тая награда!”

Керана Ангелова – “Дървото с наровете” (избрано), 2022 г.

Добре познатата ни като романистка, авторка на литературни есета и фрагменти, но и на запомнящи се лирически книги Керана Ангелова представя солиден том с избрана поезия под заглавие “Дървото с наровете”. Книгата не проследява в хронологичен ред появата и развитието на отделни стихотворни мотиви, цикли и заглавия, а някак отведнъж, цялостно и щедро разкрива най-добрите страни на поетиката си, между които ще посоча особеното очарование на спомена за детството, неуловимата поетична работа на съня и бляна, завладяващата виталност, сияйност и неизменен ореол, обгърнал образите. Такива са най-вече жената и детето в поезията на Ангелова, изобразявани в митологико-библейска светлина, безсмъртни въплъщения на младостта и красотата. “Когато бях млада, стоях под ябълковото дърво / в ясните утрини / и очаквах” – пише авторката. Или в стихотворението, озаглавено “На улицата”: “Едно дете извика мамо / и всички жени се обърнаха.” Ясно доловими в повечето творби, наред с наративността и сюжетността, са “картинността” и живописността, изобщо фигуративността на изказа; вероятно това е и най-добрият начин поетесата да държи винаги широко отворени “вратите на смисъла”, както загатва под едно от заглавията, сравнявайки ги (вратите на смисъла) с (широко отворени) “детски очи”. Визуалният код в “Дървото с наровете” не предлага впрочем “по-лесен” достъп до значението на творбите, а – както е в едноименното стихотворение – въз основа на сетивната поливалентност на образа създава многоизмерни символи, в случая на целостта и ненакърнеността като етико-естетическа категория в парадигмата на библейския мит за невинността и греха (разбира се, видени през очите на мъжа), но тук оригинално интерпретиран от авторката като контрапункт на притчата за безплодната смоковница. “Обикновено безсмъртниче”, “Игра”, “Без причина”, “Щастие”, “Леванте”, “Докосване”, “Любов по време на суперлуна”... – във всяко стихотворение на Керана Ангелова се откриват знаци и следи от присъствието на някакво божество, одухотворена сила или просто на светлина, която преобразява природата, и не на последно място – един призоваващ или заклинателен тон, който по специфичен и разпознаваем начин пренарежда света по законите на своя поетически синтаксис. Но и друг един автобиографичен образ – или по-скоро “автопортрет” – прекрасно резюмира под заглавие “Привечер” духа на тази поезия: “Седя на брега на реката. / Една по една се завръщат / хартиените лодки на детството.”

Стоян Георгиев – “Любов – загадка и мечта” (стихове), 2022 г. и “Странен пантеон” (стихове), 2022 г.

Стиховете в тези две книги на Стоян Георгиев са създадени от автор, добре запознат с образците и на световната, и на българска поетическа класика, автор, който при това е преподавал антична и западноевропейска литература в Бургаския свободен университет и който е филологически изкушен както от мерената реч, така и от някои белетристични и интерпретативно-критически жанрове. Тези биографеми намират странно продължение в двете издания, първото от които, както се вижда и от заглавието, е посветено на една от вечните теми – любовта. Повечето заглавия са отключени с епиграфи от известни наши или световни поети, между чиито имена са Хафез, Катул, Тирсо де Молина, Франсоа Вийон, Лоурънс Питър, Мукаи Кьорай, Алишер Навои, Тулси Дас, Мимнерм, Шота Руставели, Ниджо или Мари дьо Франс, всички те пояснени с бележка под линия. Информацията за поетите най-безгрижно е взета от Уикипедия. Във втората книга, “Странен пантеон”, по същия начин е посочено кои са Никола Боало, Омар Хайям, Рудаки, Константин Преславски, Фирдоуси, Димитър Кантакузин и Емили Дикинсън. Трудно ми е да си представя за какви читатели са предназначени тези бележки, а и книгите на Стоян Георгиев нямат редактор, за да ни каже, но по всичко личи, че интернет-познанието и опосредстваното разбиране за поезия е на път да измести не само индивидуалните търсения, но и верния поетически усет. В изданията на Стоян Георгиев от поезията като че ли са останали единствено познатите форми.

Иван Сухиванов – “Да бъдем силни поети” (стихове), 2022 г.

Още в първата книга на Иван Сухиванов критиката долови стремежа му към вникване в антропологичните и културологични разломи и опита му за поетическа реконструкция на един изчезващ свят, залог за която бяха авторовите ретрофании, възвръщащи усещането за недостижимата красота и величие на античното изкуство, от което сме запазили само оскъдни фрагменти и руини. В днешния поетически императив няма нищо изненадващо: “да бъдем силни поети” не отменя меланхолията, чувството за изгнание, за невъзможно завръщане към истинската родина, за разпадането на субекта, заместен с първолична местоименна форма. Но през здрачните сенки на преходното и невъзвратимото книгата изявява настоятелността на креативния глас, постоянството на поетическата първопричина, творяща извън съзнанието за неизбежната гибел на така познатия свят и черпеща сили от идеята (идеала) за изкуство. Тази антропологично заложена характеристика в стиховете на Сухиванов променя очертанията на видимото и преобръща перспективата: тази за крехкото и нетрайно, т.е. историческо човешко битие, толкова по-ценно заради възможността да отмира и да се обновява, колкото вечното, божественото, неизменно присъстващото е неспособно да метаморфозира и да се самосъздава. Такъв е неотменимият креативен принцип, пронизващ от край до край книгата “Да бъдем силни поети”.

Диана Фъртунова – “Благословени дни от календара” (стихотворения, посветени на народни празници и обичаи), 2022 г.

Книгата на Диана Фъртунова “Благословени дни от календара” съдържа информативни прозаични текстове, описващи накратко кога и как се отбелязва определен народен празник и на каква езическа или християнска традиция се основава. Тези текстове са придружени от стихотворни творби, представящи в календарен ред – от Нова година до Коледа – съответния празник и ритуала на честването му. Изданието е предназначено най-вече за деца, а приложно-познавателният характер на стихотворенията в него не се вписва в рамките на конкурсните условия за авторска поетическа книга. Все пак полезността на подобни издания е очевидна, тъй като те по любопитен, непретенциозен и достъпен начин запознават младите читатели с традиционните български празници и обичаи.

Николай Нанков – “Гладна свобода” (избрани стихотворения), 2022 г.

Избраната поезия на Николай Нанков съдържа заглавия от няколко публикувани самостоятелни стихосбирки и най-нови творби, писани през последните години. Още първата му книга от 1991 г., озаглавила и настоящия сборник, разкрива нестандартен поет с особена чувствителност към природата и битийната пълнота на селския живот, провокиращ дълбоко медитативни състояния, лаконичен изказ и автентична образност. Лирическите рефлексии върху отминалото, дистанцирането от суетата на света, стоицизмът на усамотението придават на кратките му творби и тристишия изповеден характер, овладян с пестелив и точен графичен рисунък.

ако
не се препънеш
в четената дума
задай въпроса си
дали
изобщо нещо струва

Николай Нанков не търси лесните отговори, а и самоиронията му допада; все пак стиховете му, веднъж достигнали до ръба на безутешността, понякога се изпълват с нежност и смирение, не преставайки честно да се взират в живота и да звучат остро социално. В това, струва ми се, е скритото богатство на поезията му.

Веселин Веселинов – “Кънтя като мълчание” (стихове), 2022 г.

Дебютните стихове на Веселин Веселинов представят дързък в словесния си изказ и интересен с образните си търсения автор, склонен да подхваща теми и мотиви, разработвани вече в лирическата традиция или в творчеството на съвременни поети: любовта и раздялата, морето, илюзиите и терзанията на младостта, самотата, смисълът на съществуването. Повечето му заглавия са въведени с епиграфи из творби на христоматийни имена (Яворов, Дебелянов, Лилиев, Смирненски, Вапцаров, В. Петров, А. Геров, Хр. Фотев, П. Дубарова) или на известни поети (Д. Дамянов, Г. Константинов, Б. Христов, И. Методиев, Д. Тонев), между които и добре познати бургаски автори като Пейо Пантелеев, Роза Боянова, Елка Василева, Татяна Йотова, последната е автор и на предговора към “Кънтя като мълчание”, който като всеки предговор към дебютна книга бърза да обяви появата на оригинален талант в поезията. Привличането на стихове от предходници с различни поетики и от различни генерации показва стъписващо разнообразие в читателските предпочитания на Веселинов, но често е не повече от повод за лични вдъхновения и импровизации, понякога доста далечни или противоположни по смисъл на цитираните автори. В това симпатично наглед и двойствено като резултат следване-оттласкване от вече познатото явно се долавя респект към българската лирика и преди всичко стремеж за автономно изразяване. Рядко, струва ми се, бива постигано, но стихотворения като “Страстни пътища”, “То, морето”, “Мъртвите кораби” или “Когато” (наистина малко на брой из петте цикъла в книгата) са добри изключения сред преобладаващите примери на словесно-емоционална екстатичност (опримерена с израза “бесни радости”), прилагателна и адвербиална разточителност или инверсивни чудатости (като “моментите целувчени” от стихотворението “Прокъсани желания”). “Кънтя като мълчание” и със самото си заглавие, и с парадоксално-пищната си образност определено привлича вниманието, но в далеч по-малка степен (що се отнася до поетическата рефлексия или до ритъма и мелодиката на стиховете) успява да го задържи.

------------------