Погледни ме
Да бях скала...
ей там до тебе да застана...
Пътя твой с моя аз да слея...
Да бях скала...
И от една целувка твоя да възкръсна...
Погледни ме...
Мъртва бях от миналото грешно...
роб бях,
а може би... жив скелет...
Душа влачих...
по пътеки криви...
сълзи роних...
скитник бях...
и река дълбока...
падах ставах...
давих се...
дерзаех...
страдах...
Погледни ме...
От сърцето нищо не остана...
Прегърни ме...
Лежа покрита с прах...
като ненужна мебел...
заровила очи...
умирам бавно...
А те чаках...
тук...
за теб мечтах...
Със теб си имах всичко...
топлина...
любов...
С теб успях да мога да обичам...
С другиго така и не можах...
Погледни ме...