Поли Николова за нейната книга “Безмилостно жестока”

Поли Николова: Каквото и да правим, трябва да влагаме частичка от онази Любов, с която Творецът ни е създал, и която е във всеки един от нас!
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

– Мила Поли, благодаря ти за това, че се съгласи да направим това интервю, разкажи ни малко за себе си и своите дарби, за да запознаем читателите с теб като личност?

– Аз също Благодаря за поканата! За себе си какво бих могла да разкажа? Родена съм в град Видин. От почти пет години живея в Лондон. Имам три деца и считам себе си за успяла жена. Не в общо приетият смисъл за успяла. Гордея се със семейството си и с това, че правя нещата, които обичам. Неудобно се чувствам да говоря за дарбите си, някак ми звучи самохвално.

Мога само да Благодаря, че ми се даде възможността да помагам на хората, като се грижа за тяхното здраве и ги насочвам по пътя наречен живот!

– Книгата ти “Безмилостно жестока” беше една твоя лична история, когато дълбоко ме трогна. Може ли накратко да разкажеш на нашите читатели накратко за нея и какво те вдъхнови да я напишеш?

– Беше ми много трудно да взема това решение да разголя душата си, защото тепърва почва да се говори открито за Светлия небесен свят и помощта, която получаваме отгоре. Мои клиенти настояваха, че трябва да разкажа, защото по този начин човек ще е наясно, че помощ може да се намери и по друг начин.

Това, което правя се нарича квантова диагностика на енергийно ниво, като в същото време получавам информация как да бъде помогнато на човек.

– В нея описваш за личната болка, която си преживяла и преминала и която не те е пречупила, въпреки трудностите, това е повод да ни кажеш и мотивираш читателите, колко силна Воля трябва да има човек за да не се предаде? Как може да превърнеш Болката си в Сила?

– Добър въпрос, който и аз си задавах преди. Когато осъзнаеш колко безпомощен можеш да бъдеш и как тази безпомощност единствено може да е в тежест на близките ти, се случват две неща.

Или активираш в себе си цялата сила, на която си способен и решаваш, че ще се бориш, или се предаваш и спираш да съществуваш. Аз избрах да се боря.

– В книгата си споменаваш, че използваш Рейки енергия, би ли обяснила по-подробно на читателите как биха могли да повлияят на здравето си, чрез тази енергия и какво трябва да направим за да го превърнем в по-често използван метод за лечение в България?

– Рейки енергията е енергия от Космоса. Всеки я притежава и всеки може да я активира, не сам разбира се. Необходим е учител, който да те въведе в принципите на Рейки, да те обучи как правилно да отдаваш тази енергия.

Защото има много хора, които казват, че нямат нужда от учител, че дланите им горят и т.н..., но много често не си дават сметка, че отдават своята лична енергия. В това е разликата. Когато си обучен си проводник. Уникални са резултатите, които се постигат чрез лечение с Рейки, защото понякога усещаме на енергийно ниво болестта преди да се е появила на физическо ниво. Трябва хората да се научат да ни се доверяват повече. Защото Вярата е първата крачка към изцелението. В много страни се комбинира и двата вида лечение и резултатите са впечатляващи. Много бих искала и в България някой ден да се узакони Рейки лечението, за да сме по – полезни на хората. Бях публикувала петиция за това узаконяване, но ми направи впечатление колко малко хора са наясно с такъв вид лечение, въпреки че все повече хора се пробуждат и го оценяват.

– Разкажи ни за това, което споменаваш като уроците, които трябва да научим и това да слушаме вътрешният си глас или разума, много често хората се колебаем между двете, как да се научим да правим правилният избор и да слушаме по-често гласа на Сърцето и Душата си?

– Смятам, че всеки трябва за себе си да открие правилният начин. Универсална рецепта няма.

Но, нека си отговорим честно – колко пъти ви се е свило под лъжичката, както се казва, като усещане, че не трябва и въпреки това ума е казвал: – а, не, не може да е това. И после си казвате: “Знаех си аз, че не трябваше!”

Ето това имам предвид. Усещанията и първосигналните реакции с най- верният отговор на всичките ни въпроси.

– Ти си помагала на толкова много хора и си им връщала надеждата за живот и усмивките по лицата, но някак си какво е твоето обяснение, защо в днешното съвремие хората сме свикнали по-често да се оплакваме и виждаме лошото, често да си вредим вместо да си помагаме, защо на хората им е по-лесно да бъдат лоши, вместо добри? Защо някои от тях изпитват по-голямо удовлетворение от това да вредят, вместо да помагат, нима ако не вложим същите тези усилия в нещо хубаво, светът няма да бъде по-красив, защо ни е толкова трудно да го разберем и осъзнаем? Как можем да отворим сърцата си?

– Труден въпрос. Ние не се раждаме лоши. Раждаме се добри. В последствие правим своят избор. Повечето хора се озлобяват от начина на живот, който водят, а не си дават сметка, че точно този избор е грешен. На нас, хората ни е даден скъпоценен дар – правото да избираме и само и единствено от нас зависи как ще протече живота ни. Може да си живял крайно бедно, но въпреки това да помагаш на другите и да си щастлив от това, че си подал ръка, въпреки твоята нужда. А може и да си озлобен и завистлив... Изборът е твой.

– Впечатляващи са снимките в края на книгата ти, би ли разказала на читателите ни как точно усещаш Богородица и Ангелите около себе си, как ти говорят и по какъв начин се свързват те с теб?

– Едни от даровете, които ми бяха дадени, са даровете на ясно чувстването и ясно усещането. Усещам полъх до себе си и аромати. В началото не знаех кой аромат на кого е, нито как да разбера, но и това ми беше подсказано.

Просто попитах. Сега няма как да объркам. Виждам и енергията като цветове. Така имам три доказателства с кого съм се свързала. Освен това винаги искам и още потвърждения, че всичко това идва от Светлият свят. Информацията получавам като енергийно- мисловен процес. Просто го зная. И интересното е, че няма как да объркаш мислите с твоите. Също така усещам и енергията физически и на различни места по тялото, което за мен са показатели и се ръководя по тях. Топло, студено, мравучкане, иглички, бодежи. Много от хората също ги усещат докато работим, макар че не винаги имаме еднакви реакции. Зависи кой, колко е сензитивен, но до сега няма човек, който да не е имал усещания...

– Като за финал, какво би пожелала и казала на нашите читатели и какъв съвет относно житейският им път би им дала, като човек минал през много трудности и извадил си много поуки?

– Бих им казала, да вярват повече на вътрешното си усещане като отговор на въпросите си. Защото Душата винаги знае верният път, стига да й се доверим. Да бъдем по – добри, по – човечни. Да си подаваме ръка и да си помагаме в трудностите. И каквото и да правим – да влагаме частичка от онази Любов, с която Твореца ни е създал, и която е във всеки един от нас. Бъдете Благословени!

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------