Градът

Градът – 1

Пророк фалшив не искам да съм аз
и всичко да започвам отначало,
щом канят ме във Варна и в Бургас,
а пъпът ми е хвърлен в Анхиало...

Какво като е някой впечатлен,
че сътворил съм сто неща признати?!...
Животът се изнизва покрай мен
сред сенките на хора непознати.

Не искам нещо повече от слънце,
на никого за нищо не завиждам,
от пясъка ни морски да съм зрънце
и светлина небесна все да виждам.

Сред вятър бурен и вълни да скитам,
роден на кея после да се връщам...
Не зная пристан повече почитан –
от покрива на бащината къща.

Какво след толкоз време да направя –
сърцето ми да бие не престана...
Сред чужди път да си проправя,
или човек нормален да остана?!

Греша ли в своя избор или не –
все трябва да направя свойта крачка...
Тревата тръгва бързо да расте,
щом къмъка престане да я мачка.

Такъв да си остана искам аз
и няма да започвам отначало,
частица малка, капчица от вас,
на пъпахвърлен в Анхиало...

Градът – 2

Аз все ще те обичам, ще те нося
дълбоко като тежка котва в мен,
ще кажа зададат ли ми въпроса:
“Щастлив съм, че във тебе съм роден!”

Скала и пясък сред морето,
пред буйния ти нрав главите скланят.
Луната и звездите на небето
на твойто съвършенство се покланят.

Навярно помниш битки и пожари?!
Изплуваш сред вълните оцеляло,
предатели продажни, дребни твари –
потъват в твойта бездна синьобяла.

Сега си жив и като вятър бурен
издуваш на рибарите платната,
животът и щастлив, и малко труден
е мрежа тънка, вплетена в душата...

Как странно отесня света човешки!
Земята в кръгла спирка се превръща.
Научих се да не допускам грешки
и винаги при тебе да се връщам...

И все ще те обичам, ще те нося,
както тежка котва в мен.
Ще кажа, зададат ли ми въпроса:
“Гордея се, че в тебе съм роден!”

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------