Пролука

Пролука

Ни една от събраните тука
зачислени на мене вини
не остави за бягство пролука
и на себе си не измени.
Нито пътят бе път безусловен,
нито имаше той точна цел.
Бях принуден да стана виновен,
да се крия, да бъда несмел...
А когато разбрах, че вините
са присъщи на други, но те
се разхождаха из висините
с индулгенциите-менте,
по-добър ми се стори денят и
се усмихвах наяве дори.
Не успя да ме стъпче съдбата
и вината не ме покори.