Рани
И дни минават, и години дори...
Обичани и необичани,
лъгани и пренебрегвани...
Стари рани – рани от минало...
Научени да оцеляваме
заради благото на другите..
И уморени в мислите...
Вярващи и невярващи...
в съзнание оставаме
да се борим в настоящето...
И болка да има, и реки от сълзи...
близките чакат ни
дори необичащи...
Защото знаят, че навън ти останеш ли...
сам си...
И радост да има, и обич – тя вечна е...
защото прощаваме...
но наказваме себе си...
Кълнем се в децата си,
но знаем че прошка е дадена...
прошка за двама ни...
Любовта е за странници...
тя е за истини...
свят без обидни подаръци,
без други душевни скитници...
Понякога мразя се,
че посрещаме миналото...
Искаме, даваме...
дарове нямаме...
живеем за спомени...
дори и омачкани...
Жадни сме, искаме сладости,
с грешни души сме...
Плаче ми се...