Рапсодия в картини
Рисувай, художнико, рисувай...
Сътворявай космос, земя и небе.
С птиците свободата си празнувай,
политай дори с подрязани криле!
Душата ти е твоето цветно платно,
и на него от извора тръгва реката.
Онази, която по Пътя събира в едно
цялата мъдрост дошла на земята.
Не разказвай за самотните нощи,
в които сърцето не може да спи,
а когато тревожно и будно е още
и в съня си рисува цветни мечти.
Преди за полет да разтвори крила
разгадай мечтата на синя пеперуда.
Не забравяй и твоята каква е била –
и последна – не я заменяй с друга.
Прашинка си, а побрал си Вселена,
затова звезди над тъмно море запали –
когато кораб през вълните поема
посока да има и към бряг да върви.