Разпилени страници за една любов
Ако някой ден ме питат... Да!
Животът ми имаше смисъл...
да имам,
да искам,
да мога,
да чувствам...
да мога аз да обичам!
Тежест в душата аз постоянно усещах...
Исках силна да бъда...
но вълшебната сила я нямах...
В ада се лутах...
хора лукави... взеха ми всичко...
оставиха рани...
Колко се борих... измъкване няма...
Исках, но нямах надежда...
Бог ми я даде...
дори с очи накървени
той път ми направи...
Горда да бъда... любов и семейство...
Корава и силна – оттук до небето...
Пътят е труден, адът е дълъг...
но в рая ще бъда –
така усеща сърцето...
Изгрев и залез... ад и рай...
Родих се и плаках...
Копнеех... ридаех...
Спомени имах... забравени вече...
Стихове писах... ето... човече...
Идваше мисъл... очи насълзени...
Мразех се... Исках...
Душата ми пълна е вече...
... подреждах...
и хвърлях...
Вятърът бързо премина...
разпилени страници сбирах...
търсих те...
питах...
тук ли си вече...
Любов я наричах...
посветих се на тебе!