Размисли преди залеза

Часовникът монотонно тиктака, отброява секунди, минути, часове. Денят се сменя от нощта. Минават месеци, години, векове. Времето следва неумолимия си ход и нищо не може за го спре. Движи се толкова бързо и човек не усеща как младостта си е отишла и е настъпила старостта. Ф. Менделсон твърди: “ Макар и минутите да пълзят, времето лети като стрела”.

Достигаме до есента на живота. П. Бауст заявява: “Колкото и да е страшна старостта, всеки желае да я достигне”. За Д.  Обер “ние остаряваме, но това е единственият начин да живеем дълго”. Когато умът е в своята зрелост, тялото слабее, физическите сили те напуска с всеки изминат ден. Какво ти остава? Необходимо е да запазиш силата на духа, да се радваш на малките, но красиви неща. Прав е Джонатан Суифт в твърдението си, че “ всички хора искат да живеят дълго, но никой не иска да бъде стар”. Това е напълно естествено, тъй като в залеза на жизнения си път човек губи физическата си дееспособност и самостоятелност в действията, желанията влизат в противоречие с възможностите.

Подвластни сме на природен закон. Всичко около нас се ражда, остарява и умира. Материята не изчезва, а се трансформира в друг вид. Идва време, когато човек завършва земните си дни и се пренася в друг свят. Страхът от неизбежното ще вгорчи последните мигове. Колко мъдро звучат думите на Е. Ренан: “Чашата на живота е прекрасна! Каква глупост е да се оплакваш от нея само заради това, че се вижда нейното дъно”.

И в залеза на дните си можеш да осмислиш живота си, да го направиш полезен за себе си и за другите. Силно впечатление ми направи изказването на един младеж от телевизионен филм: “Важното е не смисълът на живота, а усещането, че живееш”.

Няма готови рецепти. Всеки сам трябва да открие някакво занимание, което да повиши самочувствието му, да го отдалечи от мрачните и тъжни мисли. Възниква въпросът дали не е време да си дадеш заслужена почивка. Та нали цял живот си се трепал да овладееш някаква професия, да създадеш дом и семейство. Ако се обърнеш назад, ще се учудиш как си издържал, откъде си намерил физически сили. Поставените цели са ти давали морална подкрепа. Свикнал да бъдеш дейна натура, в третата си възраст ще се отдадеш ли на безделие и униние? Разполагаш в ежедневието с много време. Четеш, гледаш телевизия, разхождаш се, пазаруваш, вършиш домакинска работа, сблъскваш се с битови проблеми. Когато ти позволяват силите, обработваш земята, грижиш се за овошките, лозичките, пчелните кошери.

Зимата е труден сезан. Налага се да се застояваш вкъщи. Липсват ти социалните контакти. Сещаш се за мисълта на А. Сент Екзюпери: “Има една истинска ценност – връзката на Човек с Човека”. Как да осъществиш връзка със себеподобните, когато материалните ти средства са ограничени? Ако говориш дълго по телефона, сметката ти към БТК ще набъбне. Ако живееш в голям град, зависиш от транспортни услуги. Какво ти остава? Да съзерцаваш природата край дома ти, да се любуваш на планината или на морето. Често и тая възможност ти е отнета. През плътно затворените прозорци чуваш бумтенето на багери и самосвали, на бетонобъркачки и острия звук от рязане на арматура. Жилищните блокове никнат като гъби след дъжд. Безмилостно погазват тревни площи, детски площадки, дългогодишни кичести дървета.

Отдаден на размисли и спомени от миналото осъзнаваш откъде си тръгнал и какво си постигнал. Живееш в уютен дом. Децата ти са поели своя път, внуците ги следват. Човече, радвай се на техните успехи! Те са най-голямото ти богатство. Оставил си нещо след себе си.

Измъчват те болежки, налага се да гълташ хапове. Приемай това като нещо нормално и в реда на нещата.

Радвай се, че приятелите ти те обичат и не те забравят. С вяра и надежда посрещай празниците и бъди благословен. Прави каквото трябва , пък каквото ще да става.

Посрещни старостта с мъдрост, духом бъди вечно млад.

Варна, 28.02.2008 г.