Размисли за истинския мъж

Обикновено мъжът се възприема като олицетворение на силния пол. Той е стълбът, опората на жената, на семейството, на дома. Достойно и мъжествено трябва да посреща бурите на живота. Не винаги може да задоволи очакванията.

Хората са различни по физически облик, характер и поведение. Това се отнася и за мъжете. Сред тях се срещат безотговорни и отзивчиви, страхливи и решителни, добри и брутални. Естествен е стремежът им към общуване с противоположния пол, желание за взаимност в любовта, създаване на семейно огнище. При изграждане на най-малката клетка в обществото неоспорима е ролята на мъжа. Виетнамска сентенция гласи: “Жена без мъж е като дом без покрив”. Общуването и съжителството на партньорите прави живота пълноценен и осмислен. Поетично звучат словата на Джузепе Мадзини: “Мъжът и жената са двете ноти, без които струните на човешката душа не дават правилен и пълен акорд.”

Кой е истинският мъж, достоен за уважение и подражание? Няма еднозначен отговор. Оценките са различни. Кой е мъжът идеал за всяка жена? Мненията ще се покриват по отношение на вниманието, грижата към съпругата и децата, поемане на ежедневния битов товар. Това поведение на мъжа се формира още от детството, от възпитанието, което е получил от родителите си. В брака влияние оказва нежната половинка, която се стреми да приспособи партньора си към своите желания и разбирания. Дюкло изтъква: “Нека жените не се оплакват от мъжете: те са такива, каквито жените са ги направили”.

Всяко нещо в природата и обществото търпи развитие. С годините мъжът изменя не само физическия си облик, но навиците и поведението си. Старостта и краят на земния му път го плашат.Все повече става обсебен от собственото “аз”. В редица случаи се деформира като егоист, загрижен за спокойствието си и удобството. Намира време за следобедната дрямка, за разходки в парка, за среща с приятели. В същото време жената до него е претоварена с домакинството и отглеждане на внуците.

Много често пенсионираният мъж скучае, бездейства особено през зимните месеци. Има и такива, които прекомерно се трепят по лозята и зеленчуковите градини и стигат до фатален край.

Мъжът в своята “трета възраст” става сприхав, раздразнителен, капризничи. Има и такива, които не изменят характера и навиците си, осмислят живота си, намират си полезни и приятни занимания. Трябва да си психолог, за да очертаеш духовния портрет на мъжа, навлязъл в своята “втора младост”.

От близо две десетилетия познавам Илия като съпруг на колежка и приятелка. Годините не са променили външността му. Той е все така строен и жизнен. Винаги е уравновесен, въздържан и коректен в отношенията си към околните. Моя позната, която е работила дълги години с него наскоро ми сподели, че в службата не е имало случай да се скара на някого или да повиши тон.

Разностранни са интересите на Илия. По професия е икономист, но голямата му любов е техниката. На помощ идват неговите сръчни ръце, които могат да поправят всеки повреден уред. С еднакво търпение и упоритост той може да ремонтира не само дърворезачката, но и всеки захвърлен стенен часовник. Голямата му страст е аудио и видео техниката. Няма събитие, свързано с юбилейно тържество на приятели или културно мероприятие на Тракийското дружество, което да не е документирано с неговия фотоапарат и видеокамерата му. Записи от всички новогодишни концерти на Виенската филхармония, излъчени по БНТ, се пазят в колекцията му. Илия сам овладя работата с компютър чрез проучване на ръководства.

Ежедневието на мъжа е запълнено с някаква дейност – ремонт, пазаруване, понякога може да сготви ядене, да посади цветя, да шие и т.н. Малко говори, рядко се усмихва, но е човек на действието. През пролетта, лятото и есента често е на “ранчото” – сади, плеви, копае, полива, приготвя зимнина. Като домакин е мечтата за всяка жена. В поведението му има някаква вглъбеност, сякаш обмисля дали е успял да свърши заплануваното за деня. Раздава се не само на семейството, синовете и внуците, но и на приятелите. Винаги е отзивчив, винаги готов да помогне.

За качествата на мъжа се съди и по отношението към съпругата. В една френска мъдрост се казва: “Културният мъж се познава по обноските му към собствената му жена, защото към чуждата и дивакът е внимателен”.

Повече от половин век Илия е до своята половинка в радости и скърби, в затруднения и успехи. С поведението си допринася за сговор, разбирателство и хармония в брака.Чужди са му упреци и натяквания. Най-голямата му грижа е жената до него да съхрани здравето си, да не се преуморява, да намали напрежението. Стреми се да я облекчи в ежедневните домакински задължения.

Възхита и удовлетворение е да срещнеш човек, достоен за уважение. Не е рядко явление в нашето трудно съвремие с деформирана ценностна система. Изисква се умение и наблюдателност да го откриеш.

гр.Варна, 28. 01. 2006 г.