Размисли за майката, и за любимия учител

Слово за майката

Има едно същество на земята, към което всеки човек изпитва обич, нежност и признателност. Това е майката. За нея са написани най-хубавите стихове, изпети са прекрасни песни. Нейният образ присъства във всички жанрове на художествената литература и другите изкуства. “За майката може да се разказва безкрайно – така започва Максим Горки една от забележителните си “Приказки за Италия”. За тази, призвана да създава живота са изписани хиляди страници и ще продължава да се пише. Майката, със своята всеотдайна и безкористна любов, е неизчерпаем извор на вдъхновение. Нейното сърце е огромно, способно да побере радостите и скърбите, успехите и трудностите на децата си.

Първия глас, който чуваме, идвайки на белия свят, е на майката. Първата дума, която произнасяме, е “Мама”. Колко лишения и безсънни нощи майката трябва да изтърпи, за да отгледа детето си. С нежната си песен тя го приспива. Най-сигурното убежище за него е майчината гръд. С помощта на майката прохождаме и опознаваме света. Тя ни учи на доброта и човечност. Благодарение на нея физически и духовно израстваме.

Майката е отзивчива и великодушна. Тя ни прощава грешките и нанесените обиди. Посветила се на децата си, винаги е готова да поеме техните болки и страдания. “Сина го боли пръсчето, а майката – сърцето” – гласи белоруска народна сентенция. Заради нейната свята и безкористна любов сме й задължени.

Затрогващо е Вазовото стихотворение “На майка ми”. То е извор на синовна признателност на поета. Ролята на майката в живота на всеки човек най-убедително звучи в последната строфа:

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блестеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Текстът на творбата е използван за чудесна песен, изпълнявана от наша талантлива певица.

Има един ден в годината, когато изразяваме уважението си към жената и преди всичко към жената-майка. Това е международният празник 8-ми март. Не е достатъчно веднъж годишно да я заграждаме с внимание. Необходимо е ежедневно да показваме своята обич и благодарност за грижите и саможертвата й.

Дълбок поклон пред вечната и святата, пред жената-майка!

Варна, 25.02.2006 г.

-----------------

На учителя с любов

Един незабравим септемврийски ден. Мама за първи път ме завежда на училище. Звънецът бие. Плахо пристъпвам. Сърцето ми ще се пръсне от вълнение. Ще се справя ли? А той – учителят, поема ръката ми и ме повежда към класната стая. Почувствах сила и увереност в себе си. Урокът започва. Тръгнахме с лулички, ченгелчета и чертички, стигнахме до буквите и цифрите. Скоро се научихме да четем, пишем и смятаме. Не се страхувам. До мен е той – учителят. Държи ръката ми, която неуверено се движи по тетрадката. Така ден след ден, месеци, години вървим към просвета и култура. У всеки от нас се запалва любовта към книгата и четенето. Преди известно време срещнах монголска народна мъдрост: “Светлината на лампата е от маслото, знанията на ученика – от учителя.” Това ме накара да се замисля за значението на учителя в моя живот.

Всяко дете има мечти. Задава си въпроса какъв ще стане, когато порасне. Дълъг е пътят. Много години ще минат, докато се появим като лекари, инженери, учени. Кой най-добре открива таланта у детето? Кой разбира детския поглед? Кой изтърпява детските лудории? Кой учи дацата да различават доброто от злото? В клас учителят не само обучава и възпитава, но е и грижовен родител. Дълбоко преживява сполуките и неуспехите на своите питомци. Той е живият светилник, който огрява пътя към щастие и напредък.

След мама и татко учителят заслужава обич и уважение. Скромен и всеотдаен в професията си, той се радва на поднесеното цвете, на детската усмивка и срамежливо изказаното: “Благодаря!”

За него – учителя, са написани чудесни стихове и песни, създадени са филми и романи. Нищо не е достатъчно да се изрази признателност и благодарност към този, който не жали силите си и безкористно се раздава. Когато учениците му намерят своето място в живота, тогава той вижда плодовете на упорития си труд.

Ще минат години, ще бъда вече голяма. Винаги с любов ще си спомням за учителя, който ме научи на четмо и писмо. Чрез знанията си ми отвори прозорец към света.

Варна, 20.04.2006 г.