С капка мед
С капка мед подслаждам извора,
с грам солчица го соля,
с бистра ледена водица
жаждата да утоля.
Боса съм, и по ливадата
сред тревица и цветя
търся момина сълзица
бяла китка да сбера.
Тръгвам по пътека писана
след сърница по следа.
Чудна, сладка песенчица
славеят след мен запя.
Зная с теб ще срещнем изгрева
под върбица край река.
Ако видиш бяла птица
туй е моята душа.
С капка мед подслаждам спомена,
с грам солчица го соля
– времето е воденица
даже спомена ми смля.
Идвам с теб да срещнем залеза
край рекица под върба.
Трепка моята душица,
слята с твоята душа.