Съзидание

Съзидание

Пространството оцветено е във синьо
и животът сътворен е в капчица вода,
пречистваме душите си с хляб и вино,
усетили Божествената сила на кръвта.

Този миг е начало и синя безбрежност,
хоризонт и море в прегръдка се сливат...
Но морето и на брега е останало вярно –
към него вълните с любов се разливат.

Към него прииждат и свирепи, и нежни
с грохота на ехо от дълбинните тайни,
а с лекия вятър сякаш отнети надежди
се завръщат от пространства незнайни.

Този миг е частица и вечност кармична,
в който Божествената мъдрост е събрана.
Разсичаме възела на дните прозаични
и търсим смисъла на извечната промяна.

Миг и вечност в дъха ни се побират,
Океан и Полюс вместват се във шепа,
изгубени пространства се намират...
Една звезда във вселената се ражда...