* * *
Скрий се в отсъстващото тяло –
о, пясъчна отливка на вдлъбнатината!
В топлината му се скрий –
спомен за ръцете, които да погалиш,
за рамото, където да подпреш умората.
Има го
и няма го –
отломък самороден шуплест
и прояден от космическите ветрове –
седло, върху което времето
ме приближава към теб.