Старият кей

Старият кей

Щом в плътта ми
морска сол се влее,
по-малко
на душатаѝ тежи.
Чернилото във мен
ще изветрее,
ще разнесе
обиди и лъжи.

Пристъпя ли –
не мисля и немея,
превръщам се
във вятър и вълни.
Пораснах тук,
в Поморие на кея,
когато съм на него
не боли.
На щастието дните ми
сивеят,
дъждът стихиен
спомена изми.
Видях дете с въдица
на кея,
по тъмното
преди да зазори.
Изплува лъч
и сред лазура грее,
събуждат се
ръждивите дъски.
Животът се заражда тук,
на кея,
оттук политат
моите мечти.
Талази бурни
яд и ярост леят,
но той
на котва сигурна стои.
Целувката
на Посейдон и Гея
във камъка му вечен
ще гори...

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------