Ти
Ти си онзи дъжд по кожата ми,
който ми напомня, че съм жива,
вляво най-красивото пробождане,
след което съм така щастлива.
Ти си родственикът на душата ми,
бащиното рамо, братска сила,
в тежък миг най-верен мой приятел,
за сърцето мое дом най-мил!
Само с теб обичам тишината
и усмихната до теб се будя.
С теб сладни и хляба, и водата,
ти роиш във мене пеперуди.
Точно ти си абсолютно всичко,
без което някак си не мога,
билка самодивска, тайно вричана,
разлютила незагасващ огън.