Въздишка

Въздишка
 
Зарежат ли лозата – плаче
и чува се въздишка лека.
Расте, нали е пеленаче
и гали моята пътека.
 
На вятъра сълзи дарява,
наднича във потайна доба.
С филиз валежи укротява,
заченат е живот в утроба.
 
Ресила е лозата вече,
под кожици зърна едреят.
Мъжът ми идва отдалече:
две рожби в мене хубавеят.
 
Пенливо вино ще налее,
от теб, лозичке, ще отпива.
От щастие ще се разсмее,
но мене с поглед ще изпива.
 
На пламъка от свещ ревниво
и цвят, и вкус ще проверява.
Ще хвали чудото горчиво,
но с мене песен ще запява!
 
Горещи устни в теб ще впива,
нали си тъй неизтощима,
но нощем – аз съм самодива,
ще чака своята любима!