Вечност

Вечност

Пътуваме из вечността.
Затваряме очи...
          и някъде се скитаме.
Дали съм аз или пък друг...
Пътуващи дори не се познаваме...
Търсиме любов – и аз, и ти...
Но пътят е далечен...
          и ще боли,
          когато на любовна мъка
                    си обречен...
Даваме си шанс, втори, трети, но уви....
болката е вътре в мен
          и бавно като свещ догаряше...
Къде съм аз, къде си ти...
очи потънали, изпозабравени,
топят се бавно като стари ледници...
И утрото се е сляло със нощта...
          около нас скитници...
                    безделници...
Всеки иска и малкото ти да отнеме...
да те намачка здраво,
защото ти си слаб...
слаб като сърцето в мене...
което бие силно от инат...
Тази вечност понякога ме плаши –
аз съм тук, а ти със друг...
Не виждаш ли протегнатите ми ръце –
докосвам съзвездия
          и чакам твоя поглед
                    дори в нощта...
нощта в ден
          и деня в нощ
                    да ми покажеш...