Високо
Посветено на Васил Левски
Няма път до тебе, Синеоки.
Зимата пътеките е скрила.
Ще те стигнем, само ако скочим
лъвски от хомота до бесило.
Който скочи толкова високо,
закълни го пред кама и кръст
да не трепва нивга пред жестокост!
Свободата си да плаща с кръв.
Няма да сме много – неколцина.
Трудно престрашава се раята
да остави всичко заради родина,
да си сложи на дръвник глава.
Сигурно не помним път висок,
дето води до живот свободен,
щом увисва тежко, Синеоки,
в примката въпроса ти “Народе????”