Вълшебството на Коледа

Вълшебството на Коледа

Снежинките бавно летяха към земята. Силният вятър ги носеше из въздуха безметежно. Беше средата на декември, снегът продължаваше да трупа големи преспи по улиците, а температурата се понижаваше.

Две малки сестри стояха една до друга сгушени навън, за да се топлят в тази студена вечер.

– Ще си намерим дом – каза по-голямото от двете момичета. – И тогава най-после отново ще празнуваме Коледа сред уют и топлина.

– Ина, наистина ли? И няма да ни разделят никога, нали? – попита малкото момиченце.

– Знаеш, че изпълнявам обещанията си, мъниче – рече Ина и прегърна сестричката си. Двете се сгушиха в ъгъла на една къща и заспаха от изтощение и умора.

Един ангел гледаше от небето побелялата земя. Михаела винаги бе искала да бъде човек. Тя обичаше да гледа хората и да мечтае. Докато наблюдаваше приготовленията на хората за Коледните празници, Михаела видя двете малки сестрички сгушени в края на уличката. Тя размаха криле и слезе на земята.

– Деца, какво правите тук? Толкова е студено – рече Михаела.

– Ние сме сирачета, госпожице. Избягахме от сиропиталището, защото искаха да осиновят сестра ми, но не и мен – рече Ина. – Само така можем да бъдем заедно. Тя е единственото, което имам на този свят.

– Елате, не стойте на този студ! – рече Михаела и пое малката трепереща ръка в дланта си. – Обещавам ви, че никога няма да забравите тази Коледа.

Младата жена се усмихна и заведе двете деца в един хубав апартамент. Тя нагости двете сестрички и ги сложи да си легнат в нейната стая.

– Сега си починете добре, защото ви обещавам, че утрешният ден ще бъде много вълнуващ. – Михаела ги целуна нежно и излезе от стаята.

– Лека нощ, Ина – рече малката Мия и се сгуши до сестра си.

– Лека нощ, мъниче – отвърна грижовно момичето и прегърна Мия.

На следващата сутрин трите излязоха навън.

– Сега ще ви заведа на едно приказно място – рече Михаела и ги хвана за ръка. Най-напред напазаруваха топли дрехи и обувки, а след това младата жена ги заведе в приказния свят на играчките. Мия веднага гушна своето ново пухкаво мече. Лицата на двете момичета грееха от щастие.

– Ти си толкова добра с нас, Михаела – каза Ина. – Не знам, дали ще можем да ти се отблагодарим.

– Това е моята работа деца, да правя хората щастливи – отвърна жената и поведе децата към следващия магазин.

Трите купиха голяма елха и я занесоха в апартамента.

– Ще я украсим ли? Ще я украсим ли? – питаше Мия нетърпеливо, подскачайки от щастие.

– Само да отворя кутията с коледните играчки, скъпа.

Ина наблюдаваше отстрани сестра си и тяхната нова приятелка. Не можеше да повярва, че отново живееха в уютен дом. Тя си спомни как майка й украсяваше елхата, а баща й играеше с малката Мия. Последната почти не ги помнеше, защото родителите им бяха починали, когато тя бе едва на 3 годинки.

– Ина, ела – рече Михаела. – Коледа е празник за всички, не само за малките деца.

Момичето се усмихна и се присъедини към сестричката си и младата жена. Трите дълго украсяваха прекрасната елха. Михаела положи завършека на украсата, като сложи върха на коледното дърво.

– Да включим светлините – рече тя и Мия натисна бутона. Елхата засия в синьо, червено, жълто и зелено. Последната плесна с ръце от радост.

На следващата сутрин Михаела се събуди първа. Приготви закуска за децата и седна на масата. След миг Мия и Ина се появиха.

– Днес ще ви заведа на едно много хубаво място – Михаела се облече набързо и помогна на децата. Заедно отидоха в една голяма сграда. Когато влязоха видяха красива ледена пързалка.

– Ще караме кънки! Винаги съм искала – зарадва се Мия.

– Хайде, ще си прекараме страхотно – рече Михаела и трите са качиха на леда. Мия свикна бързо, но Ина едвам се крепеше.

– Да ти помогна ли? – попита приятелски Михаела.

– Не, наглеждай Мия, най-вече тя трябва да се забавлява – отвърна Ина.

– Празниците не са само за децата, мила. Те носят духа на доброто за всекиго.

– Аз не мога да се забавлявам. Трябва да бъда отговорна за сестра си. Тя е всичко, което имам. Дори не знам дали винаги ще съм до нея. Ако все пак за нея се намери добро семейство, аз няма да й попреча да получи такова.

– Вие двете няма да се разделите. Обещавам, че след Коледа ще ви намеря семейство, което ще се грижи и за двете ви. – Ина кимна, макар и несигурно.

Беше Бъдни вечер. Трите се събраха на масата. Бяха приготвили девет постни ястия, без да забравят и коледната питка. Михаела раздели питката на няколко парчета, като първото запазиха за Божията майка.

– Откъде знаеш толкова много за Коледните празници?

– Просто вярвам искрено в посланието на празниците и в Коледния дух. Мисля, че и вие имате нужда да повярвате в това.

– Аз вярвам, Михаела – рече Мия. – Какво още можеш да ми кажеш за Коледа?

– Ще ти разкажа историята за първата Свята нощ, когато се е родил нашият Спасител – след вечерята Михаела разказваше приказката на Мия, а Ина четеше една от новите си книги.

– Лягайте си вече. Утре ще отваряме подаръците – напомни им Михаела и погали Мия по главицата.

Михаела, знаеше, че нейното време на земята вече приключваше. Ангелите можеха да останат, само докато изпълнеха своето предназначение – да донесат щастие и радост.

Михаела излезе навън. Без да разбере, двете момичета бяха тръгнали след нея. Една кола зави бързо иззад ъгъла. Мия изтича на пътя, за да улови една падаща снежинка. Ина я видя и бързо я изтласка от пътя. Автомобилът удари голямото момиче, той спря за миг, след което изчезна.

– Ина, не! Не! – Мия заплака над безжизненото тяло на своята сестра. – Аз си нямам никого освен теб, моля те, Ина! Моля те!

Михаела се бе качила на небето. Беше повикана, за да каже, че нейното добро дело е почти завършено.

– Понеже ти направи това добро дело точно на Коледа, имаш право на едно желание, което можем да сбъднем за теб.

– Наистина ли? – сърцето на Михаела заби бързо. Най-накрая щеше да е човек, както бе мечтала от стотици години.

Тя полетя към вътрешността на рая. Тогава видя една новопристигаща душа. Душата на Ина.

– Не! – прошепна ангелът. Сълзите потекоха по страните й.

– Михаела, влез, очакват те – рече й ангелът, който я водеше.

– Какво е твоето желание за Коледа, Михаела – попита я старшият ангел.

– Аз... – една голяма сълза се търкулна по бузата й и тя затвори очи.

Мия беше прегърнала сестра си на улицата. Беше заровила лице в дрехите й и с една ръка държеше своето мече.

– Ина, не ме ли чуваш, защо не ме чуваш? – момичето хлипаше неудържимо. Тогава тя усети една топла ръка на рамото си.

– Спомни си какво ти казах, Мия. Коледа е най-вълшебното време през цялата година. Просто го пожелай искрено – рече Михаела.

– Моля те, Ина, върни се – изведнъж тялото изпод Мия се размърда.

– Какво стана? – малката сестричка се хвърли на врата на Ина.

– Ти си добре, наистина си добре? Ина, моля те, не ме оставяй повече. Моля те. – Мия зарови лице в яката на сестра си и я целуна по бузата.

– Хайде да се прибираме – рече Михаела и хвана за ръка двете момичета.

На следващата сутрин Ина и Мия станаха. Михаела бе приготвила закуска и беше оставила бележка.

“Едно младо семейство смята да ви осинови, ще дойдат да ви видят днес по-късно. Аз трябва да си вървя, но повярвайте ми, винаги ще бдя над вас. И незабравяйте Коледа е най-вълшебното време през цялата година.”

– Защо си е тръгнала, без да се сбогува, Ина? – попита разочаровано Мия.

– Не знам, мъниче – Мия се разплака и прегърна сестра си. През тези няколко дни двете се бяха привързали много към Михаела.

Младата жена отново се бе качила в небесата. Тъкмо щеше да влиза през райските порти, когато един ангел я спря.

– Вече не си част от този свят Михаела.

– Защо, аз съм ангел.

– Вече не си, Михаела. Ти си пожела момичето да живее, но старшият ангел реши да изпълни и това желание, което беше на сърцето ти. Ти направи наистина много за тези деца.

– Аз вече съм човек! – Михаела се усмихна. – Аз вече съм човек.

– На Коледа се случват чудеса, Михаела, дори и за ангелите.

Ина и Мия тъкмо отваряха подаръците, когато вратата се отвори.

– Момичета!

– Михаела! – Мия изтича и прегърна младата жена. – Толкова ми липсваше.

– Повече няма да ви напусна, момичета. Сега вие сте моят живот – Ина се появи иззад ъгъла.

– Снощи ти направих подарък – рече младото момиче. Тя подаде плахо кутийката, а Михаела я пое в ръцете си. Когато повдигна капачето, жената видя красива рисунка. Беше на ангел гледащ от небето две малки деца. Михаела я погледна учудено, а Ина само леко й намигна.

– Хайде, мъниче, още не сме отворили всички подаръци – рече Ина и хвана сестра си за ръка.

А навън снегът продължаваше да пада бавно. Снежинките една по една трупаха своите големи преспи в студа навън. Но тази природа бе стоплена от вълшебството на Коледния дух.