Време за акули
По покрива дъждът чевръсто свири,
подобно виртуозен пианист.
В такива дни не ти се и умира.
Сивее даже белият ти лист.
Не оредяват твоите приятели.
То, нулата, какво да оредява.
Като зъби болят те и се клатят
и спомените, и представите.
Дъждът подигравателно мълви,
че с кръв се пише. И до кръв те жули.
Сърцето ти започва да кърви...
А след това е време за акули.